Хелмут Вик става след Шелман комодор на JG 2 "Рихтхофен". Той се проявява като един от най-добрите немски пилоти на Втората световна война. В негово лице проява намират всички качества, характеризиращи големия изтребител: Преди всичко обича въздушния бой, добър стрелец е, притежава нападателен дух, но също така и хладна пресметливост дори и в най-тежките ситуации на боя. В същото време може да бъде и твърде импулсивен.

Роден на 5 август 1915 г. в Манхайм в семейството на строителен инженер, той израства с братята и сестрите си на различни места, понеже професията на баща му често налага това. Своята младост Хелмут прекарва в Хайделберг, Хановер, Данциг и Кьонигсберг. Тук той живее в близост до едно летище и живо се интересува от летенето особено след като баща му го взема със себе си в един полет. Въпреки че започва да учи за помощник-лесничей, Хелмут Вик веднага улавя шанса да постъпи в Луфтвафе, които са започнали изграждането си в 1935 г. През април 1936 г. той е фанеюнкер, през юли 1937 г. - фенрих, а през ноември 1938 г. е повишен в лейтенант. По време на подготовката му като летец-изтребител инструктор му е Вернер Мьолдерс. Двамата стават близки приятели. Първата част, в която е зачислен на служба е II./JG 134, където под командуването на подполковник Макс Ибел, Вик лети на двуплощника Арадо 68. След това е прехвърлен в I./JG 53, където през януари 1939 г. за първи път се качва на Ме 109. През март Мьолдерс му е ескадрилен командир. През септември Вик преминава в I./JG 2. Войната срещу Полша вече е започнала, но JG 2 е оставена в защита на Берлин и все още няма допир с противник. Когато на 10 май 1940 г. започва настъплението във Франция, комодор на JG 2 е фон Бюлов. През първия ден обаче Вик не успява да извърши боен полет, тъй като моторът на неговия Ме 109 се нуждае от доста продължителен и сложен ремонт. Въпреки, че неговият първи техник, унтерофице Зауербрай, работи с механиците ден и нощ, това продължава до 21 май, когато Вик най-сетне може да облети машината си. Заедно с пет други летци той излита като прикритие на един Хеншел 126, провеждащ разузнаване. Дори когато няколко френски изтребителя Моран 406 се приближават, за да огледат Хш 126 и да предизвикат сражение, Вик не се отклонява от задачата си на прикритие и не се впуска след тях. След този полет той каца разочарован на площадката на I.JG 2. На 22 май 1940 г. ескадрилата, в която лети и Вик, среща 24 френски бомбардировача и изтребители. Ме 109 нападат изненадващо нищо неподозиращите французи и свалят 8 машини, две от които са на сметката на Вик. В края на месеца при един полет Хелмут, който се е отделил от групата си, открива два английски торпедоносеца Фейри "Суордфиш". Без да мисли дълго той се хвърля в атака, но забелязва кърмовият стрелец на една от машините да размахва бяло шалче. Вик възприема това като знак, че се предават. Когато англичаните насочват машината си за кацане, той ги последва, но изведнъж стрелецът открива огън мислейки, че германецът не е приел сигнала за отказ от съпротива. По време на рулирането обаче "Суордфишът" се прекатурва в една нива. Вик бързо настига и другия торпедоносец и го обръща в пламъци. Нито една от двете победи не му е призната, защото наоколо няма свидетели пък и машините падат на съюзническа територия. Като повечето големи изтребители и Вик се проявява като такъв по-късно. Въпреки това, пътят към славата му започва бързо. На 5 юни 1940 г. Вик сваля четири Блох 152, а ден след това други два. На 9 юни той постига 12-тата си победа - един Бристол "Бленхайм", и с това става пилотът с най-много успехи в ескадрата "Рихтхофен". Награден е с Железeн кръст I степен и е назначен за ескадрилен командир на 3./JG 2. Когато започва въздушната Битка за Англия нападателният дух на Вик се повишава, което противниците му веднага почувстват. На 17 юли 1940 г. противно на задачата си той се насочва към остров Уайт за да прехване по възможност някой и друг "Бленхайм". Вместо това среща 14 Спитфайъра, които не обръщат внимание на единичния Ме 109. Вик се прицелва в задната машина и постига 14-тата си победа. След това си плюе на петите, за да се присъедини по-късно към групата си. С 20-тата си и 21-вата победи, които постига на 27 август, той довежда сметката на JG 2 до 250. В същия ден безстрашният летец е награден с Рицарски кръст. На 9 септември 1940 г. Вик е произведен в капитан и едновременно е назначен за командир на I./JG 2. Малко след това фелдмаршал Хуго Шперл прави посещение в полка на Вик, след приключването на което Шперл се изказва остро за недоброто състояние на наземния персонал. Импулсивният Вик не може да мълчи след тази несправедлива критика. Върху командуващия 3-ти въздушен флот се изсипват изблици на яд. Капитанът изброява многобройните задачи и дългия работен ден на наземния персонал, който се труди неуморно за да поддържа машините в бойна готовност. Хората нямат време за "проклетото подстригване". Монокълът пада от окото на Шперл, той е зяпнал от смайване. Тъй като знае много добре, че Хелмут Вик е прав, фелдмаршалът се задоволява само да прехапе мълчаливо устни. С дубъл от два Спитфайра на 2 октомври и пет други победи в следващите три дни Вик довежда личната си сметка до 41. Получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. На 19 октомври 1940 г. Вик е произведен в майор. Със своите 25 години става най-младият майор в Луфтвафе. Едновременно с това го назначават на мястото на Шелман като комодор на ескадрата "Рихтхофен". Върху така наречената "пръчка на комодора" той изрязва своите победи подобно на дръжките на пистолетите на американските каубои. Личната му емблема върху самолета се състои от червен вимпел, украсен с широк меч, над който е изписана думата "Horrido". Победите на Вик се увеличават. Най-честите му жертви са Спитфайъри и Хърикейни. На 5 ноември сваля трима, а на другия ден над Саутхямптън и о-в Уайт в продъължение на 13 минути - пет противника. При един полет в ранното утро на 28 ноември над Канала, младият комодор постига 55-тата си въздушна победа. С нея, в този период Вик застава на върха на изтребителите, следван от Мьолдерс с 54 и Галанд с 52 победи.

В късния следобед на същия ден щабното звено на ескадрата е вдигнато на свободен лов над Канала. В това звено летят едни от най-добрите пилоти-изтребители във Въздушната битка за Англия: к-н Рудолф Пфланц, ескадрен - Т/О; ст.л-т Ерих Лайе, ескадрен адютант и л-т Фиби. При приближаването на остров Уайт звеното се натъква на група Спитфайъри летящи в направление на Бърнемъч. Германците веднага атакуват. Не минава много време и Вик вече постига 56-тата си победа. Затова пък Пфланц и Лайе нямат успех. По време на боя звеното изгубва близост с Вик. Преди Лайе, Фиби и Пфланц да успеят да го потърсят, са атакувани от височина от друга група Спитфайъри. С цената на големи усилия те успяват да се измъкнат от неравния бой. Тъй като горивото е на свършване Лайе и Фиби вземат курс към бреговата ивица. Капитан Пфланц, излязал от боя на височина 3000 метра, оглеждайки се, вижда на дистанция няколко километра два самолета отдалечаващи се по посока на френския бряг. Като приема, че това са Фиби и Лайе, той предприема широк вираж продължавайки да се оглежда за звеновия си командир. Изведнъж забелязва, че задният самолет от откритата от него преди малко двойка открива огън по първия. Без да губи повече нито секунда капитанът се насочва към двойката и установява, че преследваният и преследвачът са съответно Месершмит и Спитфайър. Англичанинът е точен и Ме 109Е се понася стремглаво към водата. Немският летец скача с парашут. Пфланц забелязва маркировката на падащата машина и разбира, че това е Хелмут. Руди се прицелва в Спитфайъра и с една единствена серия праща врага горящ във водата в близост до неговата одевешна жертва. Пфланц прави няколко кръга над повърхността на морето, но не забелязва признаци на живот. Тогава извиква помощ по радиото като изрично споменава и за сваления англичанин, съобразявайки, че английската спасителна служба също може да помогне. След това остава над мястото на падането докато горивото му почти привършва. Не му остава нищо друго освен да поеме обратния курс към дома. Точно над френския бряг двигателят му спира и той каца принудително в една ливада.

Майор Вик не е намерен. Последната отметка под неговото име в дневника на ескадрата гласи: "28.11.1940 - свален един Спитфайър над Бърнемъч в 17.30 часа". Английският летец, който сваля младия комодор е л-т Джон "Дъгс" Дъндас, един от най-отличилите се в Битката за Англия летци на 609.RAF-ескадрила, за когото Вик става 13-та и последна победа. До 16 февруари 1941 г. задълженията на комодор изпълнява к-н Карл-Хайнц Грайзерт. След това за комодор и наследник на Вик е назначен Вилхелм Балтазар. Ето какво казва за работата си като пилот на Луфтвафе Хелмут Вик: "Докато свалям противниците си и допринасям за славата на ескадрата "Рихтхофен" и за победата на моето Отечество аз ще бъда щастлив човек. Искам да се боря и да умра сражавайки се, при което да завлека със себе си колкото е възможно повече врагове."

И наистина, Хелмут Вик загива сражавайки се.

Близките му до последно се надяват, че е попаднал в плен у англичаните, а след това е прехвърлен в Канада. Дори са правени запитвания чрез Червения кръст и данни за пилот с фамилия Вик се получават, но се оказва, че е съвпадение на имената на двама различни пилоти.