Вилхелм Балтазар наследява Хелмут Вик като комодор на JG 2 "Рихтхофен". Той е роден на 2 февруари 1914 г. във Фулда, а 10 месеца по-късно загубва баща си, който загива като капитан на френския фронт.

Балтазар съчетава във въздушния бой изключително техническо майсторство и рицарство в необичайни размери. Той винаги разгорещено се застъпва за това да бъдат запазени места в офицерското казино за английските летци, които той е свалил и са скочили с парашут или кацнали принудително на немска територия, и с които той разговаря на маса с вечеря и вино преди да ги изпратят във военнопленнически лагер. Друг показател за характера му е стремежът сам да води и учи в суровите и безмилостни перипетии на въздушния бой своите млади летци. Както много други Балтазар събира първите часове от своя опит на фронта в Испанската гражданска война, където служи в различни ескадри- ли. С Hе 51 лети като изтребител-бомбардировач, с Hе 70 - на разузнаване, а с Ме 109Б - като изтребител. В състава на 3./J 88 на 20 януари 1938 г. постига първата си въздушна победа срещу един руски И-16 "Рата", която e и 103-тата победа за J 88. По време на голяма операция на 7 февруари, в рамките на "свободен лов", в продължение на 6 минути Балтазар сваля четири противника, с което победите на J 88 нарастват от 115 на 119. След завръщането си в Германия известно време лейтенантът е комеск в JG 131, а след това, през юни 1938 г. е прехвърлен в JG 2 "Рихтхофен" Балтазар става известен и в интернационалния въздушен спорт когато през февруари\март 1939 г. с двумоторен "Зибел" Fh 104 извършва 40000 км полет около Африка. През декември е произведен в к-н и преместен в JG 27, където е назначен за командир на 7./JG 27. По време на Френската кампания в 1940 г. JG 27 участвува в продължителни боеве, където Балтазар се отличава многократно. Най-успешния му ден е 6 юни 1940 г. когато сваля 9 френски самолети. На 14 юни, денят в който германският Вермахт влиза в Париж, Балтазар става вторият офицер от Луфтвафе награден с Рицарски кръст. След приключване на кампанията Вилхелм Балтазар е най-резултатният пилот в нея с 23 въздушни победи. Унищожените от него 13 самолети на земята, естествено, не се включват в тази сметка. Когато започва да се готви за Битката за Англия, Балтазар е преместен в JG 3. След като приема командирския пост на III./JG 3 неговата отговорност нараства. На 4 септември получава тежко раняване, което така и не успява да преодолее психически. Шокът засяда дълбоко в него. До 16 февруари 1941 г. той има 29 победи и е назначен за комодор на JG 2 "Рихтхофен". Към 5 май 1941 г. му се удава да постигне нови победи, така че на 27 юни постига 39-тата и 40-тата си победи. За постиженията си на 2 юли 1941 г. е отличен с Дъбовите листа към Рицарския кръст. Ден по-късно Балтазар се заема да изпробва в полет един от новите Ме 109Ф-4, изпратени в частта му да заменят старите Ме 109Е. Струва му се, че новият модел крие някакви коварства, например слаби носещи плоскости и стремеж към флатер у елероните. Комодорът иска да използва техническите си знания и пилотски опит, за да изпита в интензивен режим машината, преди тя да е вземе човешки жертви при злополуки. Докато описва леки завои и кръгове над Хазебрук, Балтазар е атакуван от Спитфайър. Маньовърът за изплъзване изпод удара така натоварва машината, че крилата се счупват. Комодорът загива при удара в земята. Разследванията на останките показват липса на огнестрелни попадения. Този трагичен случай влиза в паралел с друг подобен от Първата световна война, когато носителят на Pour Le Merite Хайнрих Гонтерман загива, изпробвайки един Фокер Драйдекер преди да поиска неоспорими доказателства от наземния персонал за годността на апарата. Балтазар винаги е желаел да бъде погребан до баща си, в случай че загине във въздушен бой. Другарите му от JG 2 намират бащиния гроб в едно военно гробище от Първата световна война и погребват Вилхелм Балтазар до него. Рамо до рамо лежат баща и син в гробницата за герои близо до Абелвил, далеч от родината, за която отдават живота си.