Монолитна трудова организация, свързана с нацистката партия и създадена от Хитлер, за да замени множството профсъюзи на Ваймарската република.

Програмата на нацистите призовава за ликвидирането на профсъюзите, които според тях са превъплащение на марксистката класова борба. На празника на работниците честван на 1 май 1933 г., в началото на хитлеристкия режим, официално е обявено, че "въдворяването на социален мир в света на труда" скоро ще започне. На следващия ден Роберт Лай, водейки "Комитета в действие за защита на Немския труд", окупира със сила канцелариите на всички търговски съюзи. За няколко дни под контрола на нацистката партия попадат 169 търговски организации. На 10 май официално е обявено създаването на Германския трудов фронт (Deutsche Arbeitsfront - DAF). В началото той не включва само бившите членове на профсъюзите, но и групите на чиновниците, и управленческите асоциации. По този начин на основата на интересите на всички замесени трябва да се постигне хармония, която да премахне социалното напрежение. "Разногласието", казва Хитлер, "ще отстъпи пред народното общество. И пак ще кажа, общото благоденствие преди личния интерес!" Вместо към стачки за по-големи заплати, новата система призовава всички работници да се трудят заедно за общото благо. Новата философия е резюмирана в Трудова харта, оповестена на 16 януари 1934 г., която е сходна с Хартата на труда на Мусолини.

Германският трудов фронт обхваща целия трудов свят на Третия райх. Включвайки в себе си повече от 20 милиона (1,3 мил. от тях почетни) работници, организацията разполага с огромен бюджет и крупно имущество. Тя бива обслужвана от бюрократичен апарат от 44,000 души. Както във всяка нацистка организация и тук структурата е подчинена на принципа за водещата фигура на лидера (Führerprinzip). DAF се издържа с пари, удържани от заплатите, и с печалби от принадлежащите й предприятия. На 13 септември 1935 г. д-р Лай изтъква постиженията си пред чуждестранната преса, заявявайки, че управлението му е по-икономично от това на търговските съюзи. То разпределя финансова помощ, използва фондовете си за обучение на работниците и за строителство на сгради и стабилизира заплатите. Различни спомагателни единици осигуряват отдиха и почивката на работниците. Движението Сила чрез радост (Kraft durch Freude - KdF) урежда платени ваканционни пътувания за трудещите се с неопетнени партийни книжки. С подобни функции е и създадената на 30 януари 1934 г. секция 'Красота на труда'. Тя организира фестивали, тържества по предприятията, народни танци и кръжоци за политическо образование.

Д-р Паул Йозеф Гьобелс и министерството му на народното просвещение и пропагандата превъзнасят "гигантските постижения" на Трудовия фронт и гo възхваляват като достоен заместник на порочните профсъюзи от миналото. В основата си, целта на Трудовия фронт е да спечели работническата класа за нацисткия начин на живот. За известно време той успява да привлече много работници с лозунгите си, но не успява да скрие очевидните признаци на диктатурата. Проблемите на трудещите се остават живи през цялото време на Третия райх.