В началото

Първите нацисти носят обикновено гражданско облекло, допълнено със саморъчно изработена лента за ръкава със свастика - Kampfbinde. Нея те връзват на лявата си ръка. Когато през 1921 г. се появява Щурмовата част (SA), възниква потребност от изнамирането на униформи. В началото сред униформите на SA няма еднообразие. Повечето от тях представляват обикновени полеви армейски униформи или комбинации от куртка, колан с портупей, сиви панталони, ботуши, каска или кепе. Много от щурмоваците носят старата си униформа от времето на Първата световна война.

Единственият общ за всички елемент е лентата за ръка с пречупения кръст. Принадлежността към SA се означава или с метални шишарки на яката, или с платнени черти на лентата. През 1923 г. телохранителите на Адолф Хитлер получават към униформите си метален череп за фуражките. Заедно с него те носят Reichskokarde - кръгла метална кокарда с концентрични кръгове с черен, бял и червен цвят. След провала на Мюнхенския пуч и забраната на SA, щурмоваците и телохранителите на Хитлер продължават да носят старите си униформи, на които слагат нови ленти за лявата си ръка с емблема на немска армейска каска, която обозначава принадлежността им към нелегалната организация Frontabanne.

В края на 1924 г. лейтенант Герхард Росбах, един от лидерите на Freikorps и SA, успява да закупи на ниска цена от Австрия партида от стари запаси на кафеви тропически униформи на кайзеровата армия. Когато през 1925 г. NSDAP отново получава легален статут, Хитлер облича хората си в кафяви ризи и кафявото се превръща в символ на нацистката партия.

Когато през април 1925 г. отново е формиран отряд от телохранители на Хитлер, личният му състав също получава кафяви ризи. За да се отличават от SA, телохранителите започват да носят черно кепе с череп, черна вратовръзка, брич и лента за ръката с черен кант. На 9 ноември 1926 г. заедно с името Schutzstaffel се утвърждава и кафявата риза с черна екипировка като традиционна униформа за SS. Повечето есесовци носят на вратовръзките си и значка на NSDAP.

На 9 ноември 1926 г. вместо лентите на превръзката за ръката се въвеждат различителни знаци за петлиците - Krangelspiegel. На дясната петлица се отбелязва номера на частта, а на лявата - шишарка, плочици и дъбови листа. Първоначално се предвиждало всеки местен отряд да има свои петлици в цветовете на местния герб. Берлинските щурмоваци носят черно-бели, хамбурските - червено-бели, мюнхенските - синьо-бели петлици и т.н. Но от SA скоро се отказват от цветовото обозначение. Като цяло петлиците на щурмоваците са доста сложни и носят информация не само за полка и специалността на щурмовака, но и показват съответния баталион и рота.

През август 1929 г. и в SS приемат системата на петлиците. Редниците, унтерофицерите и младши офицерите носят само леви оразличителни петлици, а есесовците от полковник нагоре носят петлици и на двете страни. Знаковата система за SS е в значителна степен по-опростена от тази на SA. Всички петлици на SS са черни на цвят с бели, сребърни или сиви знаци. Освен това на петлиците се разрешава да се носят само номера на щандарта и емблемата на войсковата част.

За обозначение на принадлежност към определено подразделение на щандарт на SS се използват маншетни ленти, носени на левия ръкав. В рамките на всеки пехотен полк четири баталиона имат свой цвят, който се отбелязва с кант на маншетната лента. I-щурмбан носи зелен кант, II-щурмбан - тъмносин, III - червен, IV (резервен) - светлосин. Номерът и названието на щурма се извезват със сребристи или сиви нишки на лентата. Така войникът от II-щурм към I-щурмбан 41-и фусщандарт носи маншетна лента със зелен кант с номер 2 и цифрата 41 на дясната петлица.

Целият личен състав на кавалерийските части на Allgemeine-SS носи маншетни ленти с жълт кант, а свързочниците и сапьорите носят съответно кафяв и черен. По-рядко на лентите на специалните части се срещат римски цифри, носещи информация за принадлежността към определен щаб.

През есента на 1929 г. заедно с петлиците се въвеждат и Hoheitsabzeichen - значка с формата на орел с разперени криле и свастика в ноктите. Нея членовете на SS и SA трябва да носят на кепетата си вместо националната кокарда. Униформите на музикантите от SS се допълват с черно-бели "лястовичи гнезда".

В края на 1931 г. се появява девиза на SS: "Meine Ehre heisst Treue" (Моята чест е верността). Първоначално това словосъчетание се появява в открито писмо на Хитлер до Курт Далюге, командир на берлинските SS, скоро след като е потушил бунт на север. Няколко дни по-късно на фирмата Оверхоф от Люденшайд е поръчано изработването на партида катарами за колани с този девиз. Така се въвежда още една разлика между униформите на SS и SA. Новата катарама е кръгла за офицерите и правоъгълна за по-долните по чин и това се запазва до 1945 г.

През май 1933 г. се въвежда носенето на десен пагон - Achselstuecke. Тези пагони се носят заедно с петлиците и обозначават принадлежността на есесовеца към определена група: редници, унтерофицери, младши офицери, средни офицери, висши офицери.

От февруари 1934 г. принадлежността към групата на "старите бойци": (Alte Kämpfer - членове на NSDAP преди идването й на власт) се означава с почетен сребърен шеврон (Ehrenwinkel für Alte Kämpfer). Той се носи на дясното рамо.

Традиционната кафява униформа просъществува в SS повече от 11 години, като за това дълго време претърпява множество промени и допълнения. След появата на черната униформа, кафявата постепенно слиза от сцената и след 1934 г. на практика не се носи никъде с изключение на тържествените събирания с участието на "старите бойци".

Черната униформа

Униформата на SS коренно се променя през 1932 г., когато правителството изисква от Хитлер да придаде на SS и SA "по-респектиращ вид". На 7 юли 1932 г. се въвежда носенето на черен кител и фуражка, които връщат SS във времената на лейб-хусарите. Първи новите униформи получават офицерите, а след това и всички останали. Процесът на подмяна протича през цялата 1933 г., в която еднакво често се ползва и новата и старата униформа. Към средата на 1934 г. преходът завършва.

Новите облекла на SS са разработени от SS-оберфюрер проф. Карло Дибич заедно с Валтер Хек, автора на руническата емблема на SS. Кителът представлява стандартна куртка по армейси образец с четири копчета и четири джобове. Страничните джобове са прорезни. Оразличителните знаци се запазват същите като по-рано. Под черния кител се носи кафява риза. Новата фуражка също е направена по военен образец. Генералските шапки имат сребрист кант, за разлика от белия у останалите есесовци. Обиколката на фуражката на офицерите е от черен бархет, а ръба е сребрист. Редниците са с платняна обиколка на фуражките и с кожен ръб. И на кепетата, и на фуражките се носи орела и черепа от 1929 г. през 1933 г. се появяват няколко варианта на китела (с три или с четири копчета и със затвори на външните странични джобове), но в средата на 1934 г. униформата е напълно стандартизирана. По това време се появява и новия череп с долна челюст.

През 30-те години производството на черни униформи нараства. Съшита от различни производители тя преминава проверка и получава клеймо. Има няколко типа клеймо: VA (SS-Verwaltungsamt - административно управление на SS), Beste Massarbeit (най-добро качество на масовата партида), Vom Reichsführer-SS befohlene Ausführung (направено по инструкции на райхсфюрера на SS) и RZM M 1/52 (код, използван от фирма Дешлер при производството на кокарди). За членовете на SS са изработени шинели и цяла серия нашивки - Ärmelraute, носени от лявата страна. Освен фуражките към униформата си есесовците носят и Krätzchen (пилотка).

На 21 юни 1936 г. се появява нов орел, по-голям от предишния. По това време са направени и есесовските кинжали и саби. На тържествените събития започват да се носят черни кители с бели ризи. За баловете и клубовете на офицерите са осигурени черни клубни кители, а редниците получават бели сака със символите на SS. Накрая на 27 юни 1939 г. офицерите полуават бял вариант на ежедневната си униформа, предназначен за употреба като лятна дреха за периода от 1 април до 30 септември. Бялата униформа по-късно се появява и у войниците, но с изключение на кавалеристите тя рядко се ползва.

Кадровите есесовци са напълно обезпечени с униформи и екипировка. Що се отнася до членовете на SS, които служат в организацията на непълен щат, трябва сами с лични средства да си осигурят униформа. Безплатно се възстановява само екипировката, похабена в изпълнението на служебните задължения. При това положение, ако есесовецът желае нов кител, той трябва да се обърне към шивач, имащ разрешение да изработва униформи или да подаде заявка за получаване на кител от склада. В повечето случаи кител се получава след като се заплати определена сума по ценоразпис.

Разпространението на сивата униформа и съкращаването на кадровите войни в Allgemeine-SS след началото на Втората световна война довеждат до това, че след 1939 г. складовете се задръстват с черни униформи. През 1942 г. по-голямата част от тях са предадени на немската полиция или поемат към Прибалтика, Полша и Украйна, където се използват от местните помощни полицейски части. Знаците на SS се отпорват и се добавят зелени маншети и яки, пришиват се и нови оразличителни знаци. Остналите черни униформи се предават за ползване на Germanische-SS във Финландия, Холандия, Норвегия и Дания. Там се използват и емблеми по местен образец. Това е причината до края на войната да не се запазят твърде голям брой оригинални кители.

Сива униформа

От 1935 г. за личния състав на Leibstandarte-SS Adolf Hitler и SS-Verfügungstruppe се въвежда сива ежедневна униформа. Тя се отличава от черната само по цвета. Едновременно с това на SS-Totenkopfverbände, охраняващи концлагерите, се предоставят кафяви униформи. Тези модели са изключително подходящи за работата на войниците от специалните части на SS. Представителите на LSSAH, SS-VT и SS-TV обличат черните си одежди вече само по тържествени случаи.

В 1938 г. Allgemeine-SS получават много елегантна бледосива униформа. Така SS вече има собствена армейска униформа. Тя по стил напомня черната, но е с два пагона, а вместо с препаска за ръката разполага с орел, образец от 1936 г. При скрояването на тази дреха са се стремили да придадат на SS вид на военна организация.

Бледосива униформа получават първо работещите в главните управления, а след тях и всички останали. По време на войната бледосивата униформа постепенно изтласква сивата униформа на Waffen-SS, особено полевата униформа, често носена от членове на SD и офицери на Allgemeine-SS, служещи в окупираните територии.

Във войната 40000 активни членове на SS, служещи на непълен щат и непризвани на действителна служба, така и не получават сиви униформи и продължават да носят черната. Към 1944 г. черната униформа се асоциира с "тиловите плъхове" и не е особено престижна. Особено популярни по това време са "белите SS" - личния състав на Waffen-SS, сражаващ се на предните линии. "Черните SS" напротив будят все по-често насмешка. Затова представителите на резерва и другите тиловаци се стараят да си набавят сива униформа, която да ги представя в очите на гражданите като "фронтоваци".