press astrology numerology love compatibility chinese zodiac dragon compatibility with horse numerology love compatibility numbers free compatibility numerology test numerology in telugu youtube zodiac signs according to numerology astrology and numerology in telugu

 

Карл Дьониц

Karl Dönitz
(1891-1980)

Гранд адмирал, създател на немската подводна армия и политически наследник на Хитлер.

 

ДьоницКарл Дьониц е роден в Грюнау до Берли на 16 септември 1891 г. Баща му е инженер по оптика във фирмата "Карл Цайс". 1910 г. завършва реалната гимназия във Ваймар. Образование получава във военноморските училища в Кил и в Мюрвик. От 1 април 1910 г. до 31 март 1911 г. кара стаж на тежкия крайцер "Герта". На 1 октомври 1912 г. встъпва във ВМФ на лекия крайцер "Бреслау".

В началото на Първата световна война корабът преминава от Средиземно море в Черно и официално е предаден на Турция (получавайки названието "Мидилли") като запазва целия си екипаж. Крайцерът успешно действа срещу руския флот, но през юли 1915 г. попада на мина. По време на ремонта на кораба Дьониц служи във ВВС като стрелец и наблюдател. На 12 септември 1916 г. е назначен на авиационната станция Сан-Стефано и Дарданелите. През декември 1916 г. се връща в Германия, където преминава подводничарски курс за офицери. От 17 януари 1917 г. започва работа като торпеден офицер на подводницата U-39. От 28 февруари 1918 г. е командир на старата подводница UC-25. Действайки в Средиземно море потапя транспортен параход, а след това и италиански товарен кораб с водоизместимост 5000 тона. През юли 1918 г. започва да командва нова подводница UB-68. На 4 октомври с нея атакува английски конвой и потапя транспортния кораб "Упек" (3883 тона), но по грешка на механика подводницата получава повреда. Дьониц нарежда тя да бъде потопена и попада в плен на англичаните. Задържан е в лагера за военнопленници Редмайер (близо до Шефилд). За да се измъкне от него Дьониц симулира невменяемост и е освободен. Награден е с Железен кръст I и II степен. През юли 1919 г. се връща в Германия и е приет на служба във ВМФ.

По условията на Версайския мирен договор на Германия е забранено да притежава подводен флот и на 1 март 1920 г. Дьониц е назначен за командир на торпеден катер Т-157 в базата Свинемюнд (Померания). От 1923 г. е експерт по минно-торпедноразузнавателна инспекция в Кил. Участва в разработването на нов образец дълбочинни мини. През есента на 1924 г. е прехвърлен в централното командване на ВМФ. Дьониц взима участие в изработването на новия военноморски устав. Освен това на него е възложено осъществяването на контакт с Райхстага. След скандала с тайното възстановяване на ВМФ е прехвърлен на лекия крайцер "Нимфа" в Балтика в качеството на щурман. От 4 ноември 1928 г. е командир на 4-а полуфлотилия на 1-и миноноски дивизион. В края на 1930 г. Дьониц е преместен в щаба на район Нордзее, където се занимава с обезпечаването на вътрешната безопасност и преди всичко с борбата срещу комунистическото влияние във флота.

След идването на власт на NSDAP на 1 октомври 1933 г. става капитан втори ранг. През 1933-1934 извършва продължително задгранично плаване. Посещава Малта, Индия, Цейлон, Ява, Сингапур и т.н. През 1934 г. за усъвършенстване на английския си език е командирован във Великобритания, а след завръщането си на 1 октомври е назначен за командир на лекия крайцер "Емден". На 1 февруари 1935 г. Адолф Хитлер издава заповед за стартиране строителството на подводници, а през март обявява едностранното решение за прекратяване на съобразяването с условията на Версайския мир. Дьониц е един от малкото привърженици на националсоциализма сред висшите офицери във флота. В речи пред моряците си възхвалява Хитлер: "Небесата ни изпратиха водачеството на Фюрера!" Веднъж пред ентусиазирана публика в Берлин той заявява, че Хитлер може да предвиди всичко и не прави погрешни преценки: "В сравнение с него ние сме червеи!" Хитлер, от своя страна, има пълно доверие в Дьониц. На 6 юни 1935 г. Дьониц е назначен за "фюрер на подводниците" и едновременно с това за командир на 1-а подводна флотилия. Върховното командване на ВМФ и най-вече адмирал Ерих Редер се отказват от намесата в делата на подводния флот и предоставят на Дьониц пълна свобода на действие за създаването му. На този пост той отговаря за развитието на тактиката (създадена 1938 г.) на немските подвдодници по време на Втората световна война, особено що се отнасо до т.нар. система на глутници, при която подводниците работят на групи в преследването на съюзническите кораби. Дьониц създава мощен подводен флот. Влиза в конфликт с Редер, който е на мнение, че морската война може да бъде спечелена с помощта на по-големи кораби.

В началото на Втората световна война на разположение на Дьониц се намират 56 подводници, от които едва 22 са приспособени за воденето на военни действия в океански условия. Подводниците започват войната с успех и през първите месеци потапят съюзнически кораби с обща водоизместимост 175000 тона. Дьониц лично планира операцията по унищожението на линейния кораб "Роял Оук" в главния залив на английския флот. Дьониц изразява несъгласие по осъществяването на операция срещу Норвегия, смятайки, че основните сили на подводния флот трябва да бъдат насочени към унищожаването на търгоските съдове по главните комуникации на противника. След поражението на Франция Дьониц създава бази за действията на подводниците си в непосредствена близост до Великобритания, което му дава възможност рязко да увеличи тонажа на потопените кораби - 352 407 тона през октомври 1940 г. На 21 април 1940 г. е награден с Рицарски кръст. Към края на 1940 г. действията на Дьониц поставят Великобритания практически в безизходно положение - тонажът на потопените кораби надвишава този на влизащите в действие (в това число и на тези, идващи от САЩ). Но едва в края на 1940 г. на Дьониц се удава да увеличи производството на подводници от 2 на 6 на месец. През август 1940 г. премества командния си пункт в Париж.

Дьониц се ползва с голяма популярност сред подводничарите си. Винаги лично посреща всяка подводница завръщаща се на база и урежда на подчинените си почивка в най-добрите санаториуми за възстановяване на силите им след плаване. Сред офицерите на подводния флот Дьониц си спечелва прозвището "Папа Карл" или "Лъва".

"Лъвът"През 1941 г. немският подводен флот достига изключителени успехи, поставяйки най-вече Великобритания в непоносими условия. След встъпването на САЩ във войната Дьониц издава заповед на 15 януари 1942 г. за потапянето на американски кораби. Само през януари 1942 г. са потопени 303 кораба (330000 тона). След оставката на Редер Дьониц с подкрепата на А.Шпеер и военноморския адютант на Хитлер Ф.Путкамер на 30 януари 1943 г. е назначен за главнокомандващ на ВМФ. Дьониц веднага предприема широкомащабна чистка на всшия команден състав, уволнявайки всички поддръжници на Редер. Хитлер настоява за разформироването на надводния флот, но Дьониц му се противопоставя. Въпреки че е ръководител на целия ВМФ, за него приоритет си остава командването на подводния флот. През 1943 г. немските подводници отново имат голям успех, потапяйки противникови съдове с обща водоизместимост 627000 тона. На 6 април 1943 г. към Рицарския си кръст Дьониц получава дъбови клонки. През следващите месеци, най-вече поради фактът, че Съюзниците предприемат активни мерки срещу подводниците, тонажът на потопените кораби намалява, а подводният флот започва да понася значителни загуби. През май 1943 г. са потопени 56 кораба, но са загубени 41 подводници. Дьониц е принуден да изтегли подводниците си от Атлантика. През юни-август ситуацията още повече се изостря - при потопени 60 търговски съда немците губят 79 подводници. След десаната на съюзниците във Франция Дьониц предприема няклоко масирани подводни атаки и успява да потопи 5 корабни ескорта, 12 тежки съда и 4 десантни шлепа, но губи 82 подводници. Фактически от 820 подводни лодки, участвали във военните действия в Атлантика през периода 1939-1945 са унищожени 781 (от 39000 подводничари загиват 32000). Дьониц рядко възразява на решенията на Хитлер и винаги демонстрира лоялност към режима. През 1944 г. му е присъдена златната значка на NSDAP. На 19 април 1945 г. Дьониц евакуира щаба си от Берлин. На 20 април посещава Хитлер по случай 56-я му рожден ден. Преди да сложи край на живота си в политическото си завещание от 29 април 1945 г. Фюрерът назначава Дьониц за свой приемник на поста президент и върховен главнокомандващ. На 2 май Дьониц премества резиденцията си в сградата на военномосркото училище в Мюрвик-Фленсбург. Една от причините за това решение е, че там се намират лично преданите му морски части и Дьониц може да не се притеснява от удар от страна на SS или Луфтвафе. На този ден новият водач на Третия райх оформя и новия кабинет начело с граф Лутц Шверин фон Крозиг.

Дьониц 1956Ръководството на сухопътните войски е поверено на фелдмаршал Шьорнер; на Луфтвафе - фелдмаршал Р. фон Грайм; на военноморските сили - адмирал Г.Фридебург. Върховното командване на Вермахта се поема от генерал-полковник А.Йодл. В условия на неизбежно поражение за Германия Дьониц се опитва колкото може по скоро да постигне примирие със западните сили и да изтегли колкото може повече население от териториите предстоящи да бъдат заети от съветските войски. На 8 май по радиото обявява безусловната капитулация на Вермахта. На 23 май Дьониц и целият състав на правителството са арестувани от американските военни власти. Дьониц е фюрер на Райха в продължение точно на 23 дни. В качеството на главен военен престъпник Дьониц е изправен пред Международния военен трибунал в Нюрнберг. Обвиненията коментира по следния начин: "Никое от тези обвинения не ме засяга. Типичен американски хумор!". Въпреки това съдът решава, че той е отговорен за изграждането и подготовката на немската подводна армия, но не е посветен в конспирацията за започване на агресивна война, нито е подготвил или започнал такава война. Опростено му е това, че е нареждал избиването на оцелели противникови войници в морските боеве, но е обвинен (по настояване от английска и съветска страна), че има връзка със заповедта на Хитлер от 18 октомври 1942 г., според която моряци от съюзнически торпедни лодки са предадени на SS и са разстреляни. Дьониц е обявен за виновен по точка 2 (престъпления срещу мира) и точка 3 (военни престъпления) и осъден на десет години затвор. Присъдата си излежава в Шпандау. Винаги носи със себе си плик с писма от съюзнически морски офицери, които са му писали, изразявайки симпатиите си и разбирането си към него. На свобода е пуснат на 1 октомври 1956 г. и скоро правителството на ФРГ му отпуска адмиралска пенсия. Дьониц живее в Аумюле. Автор е на няколко книги за историята на Втората световна война и мемоари ("Mein wechselvolles Leben").

Умира на 24 декември 1980 г.