Ханс Валентин Хубе е роден на 29 октомври 1890 г. в Наумбург на Заале.

На 27 февруари 1909 г. постъпва като юнкер в 26-ти пехотен полк „Принц Леополд фон Анхалт-Десо” в Магдебург. В началото на Първата световна война е лейтенант и командир на взвод в полка. На 24 август 1914 г. при Fontenay е тежко ранен и при последвалата операция губи лявата си ръка. Въпреки това през януари 1916 г. отново се завръща на фронта вече като оберлейтенант и командир на 7-а рота от 26-ти пехотен полк. През юли 1916 г. Хубе е назначен за офицер за свръзка в командването на ІV армейски корпус, а през ноември 1916 г. - за полкови адютант на 26-ти пехотен полк. През юни 1917 г. е заместник-командир на батальон в своя полк, от 20 януари следващата година със звание капитан е заместник-адютант на бригада. След краткотрайно пребиваване като генералщабен офицер в щаба на 7-а пехотна дивизия, през април 1918 г. е адютант на 2-ри батальон от 26-и пехотен полк. При отблъскването на една английска танкова атака е тежко обгазен и постъпва в лазарет.

В края на войната постъпва в "Доброволческия корпус" за териториална отбрана, където е ротен командир. На 1 октомври 1919 г. е приет в Райхсвера (единствен еднорък офицер оставен на военна служба) и е назначен за командир на рота в 17-и пехотен полк. От 1 януари 1921 г. е командир на 11-а рота на 12-и пехотен полк в Халберщадт, а от 1 април 1925 г. е в щаба на 10-и пехотен полк и преподавател в офицерския учебен курс на пехотното училище в Дрезден. На 1 април е прехвърлен в Групово командване 2 и предприема служебно пътуване в САЩ. От 1 октомври 1928 г. е и преподавател по тактика в офицерското училище в Дрезден, а от 1 октомври 1932 г., вече майор, е командир на 3-ти батальон на 3-ти пехотен полк. През октомври 1933 г. завършва курс по тежки пехотни оръжия в Дьобериц и от 1 октомври 1934 г. като подполковник поема командването на 3-ти батальон на пехотния полк „Дойч Ойлау”.

От 1 януари 1935 г. Хубе е командир на Пехотен учебен щаб - Дьобериц, където издава двутомното учебно пособие „Пехотинецът”. През 1935 г. е назначен за комендант на Олимпийското селце и отговаря за безопасността на участниците. Там Хубе се запознава с Хитлер, който високо оценя деловите му качества и изпитва симпатия към военния докрай. На 18 октомври е назначен за командир на 3-ти пехотен полк, а от 4 юни 1940 г. поема командването на 16-а пехотна дивизия, преименувана през август 1940 г. на 16-а бронетанкова дивизия. През декември 1940 г., заедно с командването на дивизията поема и командването на Учебен щаб ІІ в Румъния. На 1 август 1941 г. е награден с Рицарски кръст по повод действията си на 7 юли 1941 г. при Стари Константинов, където атакува превъзхождаща вражеска групировка и предотвратява настъплението й. На 16 януари 1942 г. е удостоен с Дъбови листа за решително участие в овладяването на Николаев и в битката за Киев.

На 15 септември 1942 г. е произведен в звание генерал-лейтенант и назначен за командващ ХІV танков корпус. На 21 декември 1942 г. е удостоен с Мечове, след като със своя корпус настъпва към Волга северно от Сталинград и там отблъсква непрекъснато прииждащите руски войски. За награждаването му е изведен със самолет от котела, след което отново се завръща там. По заповед на Хитлер на 18 януари 1943 г. отново е изведен от котела. Опитва се да убеди Хитлер да разреши оттеглянето на 6-а армия, но Хитлер отхвърля предложението му.

На 5 март 1943 г. му е възложено да възстанови унищожения в Сталинград ХІV танков корпус, след което поема командването на Група "Хубе" за Сицилия, където от 17 юли е командващ всички пехотни и зенитни части. На 31 юли му е подчинена и 6-а италианска армия.

На 23 октомври 1943 г. е прехвърлен в резерва на фюрера в OKH, за да поеме ръководството на 1-ва танкова армия. На 15 февруари 1944 г. е назначен за неин командир, а на 1 април е произведен в звание генерал-полковник. През февруари 1944 г. освобождава обкръжени при Корсун германски войски, а на 8 април 1944 г. извежда своите войски от котела северно от Каменец-Подолск. На 20 април са му връчени Диаманти за успешното му командване в Сицилия, в битката за Салерно и за командването на 1-ва танкова армия при изплъзването от разширяващия се котел при Каменец-Подолск.

На 21 април 1944 г. при завръщането си от церемонията по награждаването му в Оберзалцбург загива при самолетна катастрофа на един Не 111.