Минавайки през Краков, за да получат бойни машини Messerschmitt 109 от базата за доставки за руския фронт, Хартман и неговите другари се представят в комендантството. Тук обаче го задължават да прехвърли, придружен от ескорт, един Junkers 87 "Stuka" към Мариупол на брега на Азовско море. Ерих никога не е пилотирал подобна машина, но не смята, че това ще му създаде кой знае какви проблеми. Установявайки наистина голяма прилика между приборното табло на Ju 87 и това на Bf 109, той запалва мотора Jumo. После оставя да излетят пред него лейтенантите Щиблер, Волф и Мерчат, след което започва да рулира бавно към началото на пистата. Точно в този момент настъпват неприятностите. Пред капота на своя мотор Хартман забелязва малка дървена контролна барака и започва внимателно да натиска спирачката на лявото колело. "Щуката" обаче продължава невъзмутимо да спазва курса си. Тогава той се хвърля с всички сили върху спирачките, но за негов ужас бараката стремително увеличава своите размери в предното стъкло, през вратичката побягва офицер... следва удар! Мощното витло на пикиращият бомбардировач раздробява крехката постройка. Дъжд от дървени отломки и листа хартия се сипе върху самолета, който най-сетне замира неподвижен.

В кабината лейтенант Хартман вижда кариерата си вече приключила. Той се свива безпомощен в очакване на най-лошото, още повече, че към него тичат очевидци от всички страни. Чудото, на което не се надява, се случва в момента, в който пристига коменданта на площадката, зачервен от едва сдържания гняв. Една от другите три "Щуки" се появява в края на площадката, оставяйки след себе си гъст черен пушек и се приземява, завършвайки пробега си в една радиомачта. Пилотът едва се спасява от огъня! Тази втора катастрофа позволява на Хартман да избегне санкциите. Но за коменданта на базата в Краков чашата е преляла. Той се разпорежда двамата млади пилоти да бъдат прехвърлени в Майкоп с един Junkers 52. Във фюзелажа на тримоторника, докато се настанява между два сандъка с муниции и си прави равносметка, Ерих Хартман заключава, че се е отървал доста евтино.

Той намира отново другарите си на 8 октомври 1942 г. в Майкоп и най-сетне е отведен в подземното укритие на комодора на знаменитата JG 52, майор Дитрих Храбак, който го посреща по свой начин. Неговата реч за "добре дошъл" съдържа фраза, която се запечатва в паметта на Ерих Хартман: " ... за да оживеете тук, Вие, трябва непрекъснато да имате общ поглед върху въздушния бой, в който участвате. Летете преди всичко с главата си, не бъдете прекалено импулсивен и най-вече не действайте само с мишци, когато настъпи удобният момент". Комодорът едва е привършил, когато високоговорителите известяват завръщането на един самолет.

"Освободете терена, кацам! Виждам пистата, трябва незабавно да ме приемете". След две секунди: "Мили Боже, надявам се да пристигна там, преди моторът ми да е пламнал!". Всички изтичват от укритието. Хартман и неговите другари забелязват един Messerschmitt 109, който пикира стръмно към аеродрума. Пред погледите им набъбва следата от черен дим, която се стеле зад машината. Изтребителят изравнява полета си над самата земя и грубо се тръсва върху нея. След два подскока той пробягва няколко метра и левият колесник се отделя. Месершмитът прави ефектно нещо подобно на конски прескок през дървено препятствие и капотира. Последва разтърсваща експлозия, която преобръща останките върху зелената писта, след което пожарникари и механици се устремяват да гасят пожара. Близо до Хартман някой извиква: "Това е Крупински!". Положението на летеца изглежда безнадеждно: започват да се взривяват 20 мм боеприпаси. Ненадейно от пламъците се отделя силует. Спасилият се от гибел пилот, веднага скача в една кола и се отправя към командния пункт. Немного посивял и още свит, той приближава усмихнат към своя комодор и диалогът, който следва лишава Хартман и от последните му илюзии:
- Претърпях няколко сблъсъка с ПВО над проклетия Кавказ!
- Крупински, Вие трябва да празнувате тази вечер като рожденик - отговаря Храбак. Пред смаяните погледи на новопристигналите, той обявява своето намерение:
- Когато един пилот съхрани живота си при такива условия, ние винаги празнуваме неговия рожден ден.
- А какво се случва, когато той загине? - пита Хартман.
- Ами поделяме си вещите му, за да можем да забравим и се отпуснем психически!

На 10 октомври 1942 г., Ерих Хартман и неговите другари пристигат в Солдатская, където е базирана III./JG 52. Нейният Gruppenkommandeur, м-р фон Бонин, ги посреща топло. Мерчат и Хартман са разпределени в 7 Staffel, а Щиблер и Волф - в 9 Staffel.

В 7 Staffel, Хартман се представя на своя Schwarmführer, фелдфебел Едмунд "Паул" Росман. Той е известен с репутацията си на непоправим шегобиец. Но кален в многобройни въздушни битки, Росман няма равен на себе си в успокояването и обучаването на неотдавна пристигнали летци. Докато Хартман трупа познания в тила, към момента на срещата им Росман вече е записал 80 победи в личната си сметка. Освен това той на драго сърце предава опита си как, независимо от обстоятелствата, да успяваш винаги да се върнеш от полет. Твърдо решен да блесне пред новия си шеф, л-т Хартман заема мястото си в един Messerschmitt Bf 109 G-2 на 14 октомври 1942 г. за своя първи боен полет във войната: "свободен лов" над сектора Грозни-Дижора. Пет минути след излитането Хартман, който следва скрупольозно и най-малкия маньовър на водача си, чува по радиото сигнал на Росман за забелязани от него седем руски изтребителя, съпровождащи три Ил-2 "Щурмовик". В този момент двата "Месершмита" летят с крейсерска скорост на 4000 м височина над Терек, по посока на Прохладни. След 15 минути полет отново прозвучава гласът на Росман: "- Внимание, индианци под нас на 11 часа!". Хартман впива поглед в околното пространство, но нищо не забелязва. Внезапно "Месершмитът" на Росман пропада в отвесно пикиране. Той го следва неотлъчно на дистанция от около 40 метра.Пикирането продължава 1800 метра, след което Росман изравнява полета и Хартман най-сетне вижда... две кафяви точки малко по-долу пред себе си. Освобождавайки цялата мощ на своя Daimler-Benz, той включва колиматорния прицел и изпреварва самолета на Росман. Заслепен от руските самолети, които бързо се увеличават в предното стъкло, той все пак усеща как сърцето му бие оглушително, а стъпалата треперят върху педалите на крачното управление. От триста метра открива огън с оръдието и картечниците. Трасетата набраздяват небето встрани и надолу от целта... Несполука! Ерих преминава под вражеския самолет във възходящ вираж. Изведнъж му се сторва, че небето е пълно със самолети в тъмнозелено, които се опитват да се прокраднат в неговия заден сектор. Хартман започва да се чувства твърде неудобно. Безпомощен търси с очи "сто и деветката" на Росман. След ляв завой на 180 със силен крен, той забелязва над себе си пласт облаци и кабрира със своя "Месершмит" стремително към него. Петнадесет секунди по-късно преминава облачният слой и идва отново на себе си - сам самичък в огряното от слънце синьо небе. Възвръщайки дух, Хартман се опитва да установи местоположението си. В слушалките му зазвучава спокойният глас на "Паул" Росман: "Не трябва да се страхувате, а да следите зад гърба си за опасност по време на атака. Откакто влязохте в облаците Ви изгубих от поглед. Сега слезте при мен!"

Успокоен Ерих Хартман изпълнява заповедта. Под облаците обаче, го очаква неприятна изненада: някакъв самолет-изтребител, който той не успява да идентифицира, се носи бързо срещу него... това вече му идва много. Изпадайки в непреодолима паника, Хартман натиска решително лоста към приборната дъска в надежда да се изплъзне с пикиране. Той повиква Росман по радиото и съобщава, че вражески самолет се опитва да излезе зад него на дистанция за стрелба. Отговорът на водача на двойката (Rottenflieger) е лаконичен: "Минете надясно, за да мога да Ви разпозная!". Залагайки десен вираж, Хартман забелязва едноплощника, който следва неговите еволюции, да се приближава по тангентата с голяма скорост. Пикирането продължава до самата земя, където Ерих изравнява самолета на височината на върхарите на дърветата и взема курс на запад, очаквайки всеки момент вражеските куршуми да изрешетят неговия Messerschmitt. Гласът на Росман вече не се чува. След десет минути бръснещ полет със скорост 600 км/ч Хартман най-после разбира, че вече никой не го преследва и се издига на 500 метра за да добие ориентация. Върху приборната дъска тревожно засиява червената контролна лампичка на горивото. Не му остават повече от шест минути полет и то с най-малка газ. Силно подтиснат той търси подходящо поле за принудително кацане. Двигателят Daimler-Benz прокашля няколко пъти и внезапно спира, принуждавайки младия пилот да управлява един твърде посредствен планер. Пред него изплуват две необятни ливади, разделени от прашен път, по който се движат военни коли. Минута по-късно Messerschmitt 109 се изхлузва по някаква нива и замира неподвижен. Хартман излиза от самолета за да констатира сериозни повреди по фюзелажа, причинени от неравната почва... Същата вечер, на аеродрума в Солдатская, майор фон Бонин засипва с укори младия летец. "Паул" Росман пък му обяснява, че е извършил седем сериозни грешки:
- Отделил се е от водача на двойката без заповед;
- Изпречил се е в полето за стрелба на водача;
- Влязъл е в облаците за да се отклони от боя;
- Взел е самолета на своя водач за руски изтребител (машината, с която се среща при излизане от облачния слой, не била някоя друга, а тази на Росман!);
- Не се подчинява на заповедта за присъединяване към шефа си;
- Загубва ориентация;
- Разрушава самолета си, без последния да има и най-малкото поражение от вражески огън.

Наказанието е незабавно: три дни забрана от полети, през което време лейтенант Хартман трябва да помага на механиците в поддръжката на самолетите. Младият летец се осмелява да моли за нова възможност за представяне пред фелдфебел Росман. Във всеки случай той възобновява бойните си полети с "Паул", а грешката с голямата дистанция за стрелба, го приучва да пази хладнокръвие при схватките с руснаците.

Впрочем, в началото на ноември 1942 г. Росман лети с удвоена предпазливост, тъй като една неотдавнашна рана в ръката го възпира от резки маневри. Той не предприема атаки, ако няма на своя страна ефекта от изненадата и ако не е сигурен в победата. Ерих Хартман е силно впечатлен от тази тактика.

На 5 ноември 1942 г. най-сетне идва и неговият ред. Той е назначен като воден на адютанта на групата, оберлейтенант Трепте. Този ден за изпълнение на поредната задача от III./JG 52 е отделена четворка Messerschmitt 109 G-2, които излитат от Солдатская малко преди обяд. В 11.46 часа, германските изтребители вече се намират на траверса на Дижора. Острото зрение на лейтенант Хартман прониква явно значително по-надълбоко в синевата на небето, тъй като той първи сигнализира по радиото за 18 щурмови самолети Ил-2 и 10 Лавочкин ЛаГГ-3, летящи на петстотин метра по-ниско. Трепте, все още не открил врага, дава заповед на Хартман да ръководи атаката. Няколко секунди по-късно, заелият идеална позиция немски патрул открива огън по щурмовиките, след което преминава с пълна газ през руския ескорт. На седемдесет метра от един шурмовик Хартман нагласява кръстачката на колиматорния прицел върху фюзелажа на целта си и изстрелва къса серия от своите три 20 мм оръдия. Експлозии осветяват фюзелажа на руснака, който започва непрекъснати, тесни виражи без да показва с нищо, че попаденията са му причинили каквато и да е вреда. Тогава Хартман си спомня препоръките на своя приятел капитан Алфред Гриславски: "За да свалиш Ил-2, трябва да се целиш в коремния му радиатор". Отдавайки лоста за управление напред, Хартман губи двеста метра височина докато се увери, че зад него не се прокрадва някой ЛаГГ-3, и възобновява смъртоносната си атака срещу шурмовика, който междувременно се е върнал към праволинейния си полет. Този път немският летец изчаква докато се приближи на 40 м преди да открие огън. Един от снарядите се взривява в охлаждащия радиатор на руската машина, която веднага започва да оставя след себе си бързо набъбваща следа от гъст, черен дим. Появяват се пламъци, а щурмовикът бавно завива на изток. С полегато пикиране месершмитът сподиря своята жертва. Внезапно нещо избухва в крилото на щурмовика... и дъжд от едри, въртящи се на всички посоки парчета запълва небето. Месершмитът не успява да отскочи навреме и затреперва под многобройните им удари. Експлозия разтърсва фюзелажа и кабината на германския изтребител се изпълва с лютив дим. Хартман бързо издърпва страничното прозорче в капака на кабината, за да направи светкавична преценка на ситуацията: намира се прекалено близо до земята за да използва парашут, но територията, над която лети очевидно е немска. Принудителното кацане завършва в облак прах. Хартман напуска невредим самолета си точно навреме, за да наблюдава падането на щурмовика два километра по-надалеч. Този път съдбата е благосклонна: Ерих Хартман спечелва първата от своите 352 победи! Минута по-късно над "месершмита" прелита оберлейтенант Трепте, за да се увери, че пилотът е здрав и читав, и отново поема курс към Солдатская. Привечер Ерих Хартман се завръща в частта си обхванат от неразположение. После го закарват за изследване за жълта треска в болницата в Пятигорск, където прекарва четири седмици. В промеждутъците от време, когато е свободен, Хартман анализира поуките от своите 19 бойни полета. На 14 ноември му предават тъжна новина: неговият приятел лейтенант Райнхард Мерчат (7 Staffel) се е разбил по време на съпроводителен полет с един Messerschmitt 109 G-2 на 11 ноември. Хартман остава единствения новак в 7 Staffel.