free spy phone tracking which phone spy is legit how to track your iphone 5s without a tracking number click here international spy museum facebook

 

Едуард Дийтл

Eduard Dietl
(1890-1944)

Обявен от нацистката пропаганда за "Героя от Нарвик". Пръв в историята на Вермахта кавалер на Рицарския кръст с Дъбови листа.
 

“Точно защото планинецът има корав характер, той притежава повече сила от всички останали и може да се противопостави по-храбро на врага, когато се наложи.”

Дийтъл към дивизионен командир Ритер фон Хенгл за успеха при Нарвик.

Едуард ДийтлЕдуард Дийтл е син на финансовия съветник Едуард Дийтл и жена му Лина Холцхаузен. Роден е на 21 юли 1890 г. в Бад Айблинг, Обербайерн. От малък иска да стане алпинист.

След като завършва гимназия в Розенхайм през 1909 г. постъпва в 5-ти баварски пехотен полк “Гросхерцог Ернст Лудвиг фон Хесен”. В това подразделение Дийтл е приет след втория си опит, защото при първия получава отказ да постъпи в баварската армия. Учи във военното училище в Мюнхен. На 26 октомври 1911 г. става лейтенант – командир на взвод.

Участва в Първата световна война. Достига до командир на рота. През август 1914 г. е тежко ранен. И двамата му братя загиват във войната.- единият на Източния, другият на Западния фронт. След военната демобилизация през 1919 г. постъпва в “Доброволческия корпус”. След година е приет отново на военна служба. 1919 г. с посредничеството на Ернст Рьом влиза и в Германската работническа партия(по-късно NSDAP), почти по същото време, когато Адолф Хитлер прави това, и в продължение на десет години фактически оглавява нацистката информационна мрежа в армейските среди, снабдявайки партийното ръководство със сведения за насторенията на редовия и командния състав. Заради забраната за политическа дейност на военните през 1921 г. е принуден официално да напусне NSDAP. Но продължава да работи за партията и Хитлер. Дейно участва във формирането на мюнхенското звено на SA.

На 9 ноември 1923 г. Дийтл е в готовност да подкрепи пуча на Хитлер с ротата си, но в крайна сметка до това не се стига. След това Дийтл става преподавател по тактика в мюнхенското училище за пехотинци. Той е добър скиор и по това време участва във всички национални и международни състезания. През 1926 г. се оженва за Герда-Луизе Ханике, която му ражда четири деца.

От 1931 г. след като е работил в различни школи за пехотинци става батальонен командир в Кемптен и работи по изграждането на планински съединения. През 1933 г. след идването на власт на нацистите кариерата му се развива стремглаво. 1935 г. става командир на 99-ти планинскострелкови полк в Кемтен. От април 1938 г. като генерал-майор е командир на 3-та планинскострелкова дивизия, разквартирована в Грац.

Дийтл с финландския генерал Hjalmar SiilasvuoУчаства в Полската кампания (1939). А след нея частта му епрехвърлена с кораби в пристанище Нарвик. От момента на стъпването си там, 9 април 1940 г., в продължение на три месеца води тежка битка за отблъскването на атаките на Съюзниците. С едва 4500 души успява да отблъсне силите на противника (английски, френски и полски войски), които го превъзхождат в жива сила петкратно. Поради морската блокада, която организира британския флот, войските на Дийтл в Нарвик са снабдявани по въздух. За успеха си е награден с Рицарски кръст. А по-късно става пръв в историята на Вермахта кавалер на Рицарския кръст с Дъбови листа (награден през юли 1940 г.). Хитлер обявява станалия вече генерал Дийтл за “Героя от Нарвик”. Името на Дийтл става известно в цяла Германия, благодарение на нацистката пропаганда. Но самият герой остава далече от официалната попмпозност на офицерите, стремейки се най-вече да запази живота на подчинените си.

От лятото на 1941 г. е командир на планинскострелкови корпус: ръководи военни операции в северните райони на полуостров Кола, опитва се да завладее с щурм Мурманск, но не получава подкрепление и е принуден да върне частите си към финландската граница.

ДийтлОт януари 1942 г. командва 20-та армия (армия “Лапландия”), контролираща райони на север в Норвегия и Финландия. От юни същата година е повишен в генерал-полковник. На 30 януари 1943 г., десет години след идването на власт на нацистите, е удостоен с наградата Златна значака на NSDAP. На 9 ноември 1943 г. на тържественото честване на 20-годишнината от “Бирения пуч” Дийтл държи впечатляваща реч в Мюнхен.

Две са причините да се търси вина у Дийтл за военни престъпления. Първата е, че прилага “Заповедта за комисарите” и в частите, командвани от него, се извършват разстрели на военнопленници. Втората причина е, че в Норвегия и Финландия под смъртна заплаха Дийтл принуждава на робски труд наказани войници.

На 23 юни 1944 г. е повикан на съвещание в Оберзалцберг. На път за там самолетът му се разбива в Щайермарк. По политически причини смъртта му се пази в тайна. Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст са му връчени посмъртно на 1 юли 1944 г.

 
 
Повишения:
 

Fahnenjunker-Gefreiter: 29 януари 1910
Fahnenjunker-Unteroffizier: 11 март 1910
Fähnrich: 4 май 1910
Leutnant: 26 октомври 1911
Oberleutnant: 9 юли 1915
Hauptmann: 29 август 1919
Major: 1 февруари 1930
Oberstleutnant: 1 февруари 1933
Oberst: 1 януари 1935
Generalmajor: 1 април 1938
Generalleutnant: 1 април 1940
General der Infanterie, по-късно променен на General der Gebirgstruppe: 19 юли 1940
Generaloberst: 1 юни 1942

 
Награди и декорации:
 

Рицарски кръст (25-ти награден): 9 май 1940
Дъбови листа (1-ви награден): 19 юли 1940
Мечове (72-ри награден): 1 юли 1944 г.
1939 Железен кръст: 15 април 1940
1939 Железен кръст: 24 септември 1939
1914 Железен кръст I: 03 септември 1916
1914 Железен кръст II: 16 септември 1914
Kgl. Bayer. Prinz-Regent-Luitpold Jubiläums-Medaille: 12 март 1911
Hessisch. Tapferkeitsmedaille: 16 октомври 1915
Verwundetenabzeichen, 1918 in Silber
Kgl. Bayer. Militär-Verdienst-Orden IV Klasse mit Schwertern: 18 юни 1918
Kgl. Bayer. Militär-Verdienst-Orden IV Klasse mit der Krone und Schwertern
Heeresbergführer-Abzeichen
Kommandeur-Kreuz zum Bayer. Militär-Verdienst-Ordens: 17 август 1933
Kommandeur-Kreuz des Chil. Verdienst-Ordens: 17 август 1933
Ehrenkreuz fur Frontkämpfer: 18 януари 1935
Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV Klasse: 02 октомври 1936
Wehrmacht-Dienstauszeichnung I Klasse: 02 октомври 1936
Deutsches Olympia-Ehrenzeichen I Klasse
Medaille zur Erinnerung an den 13. Marz 1938
Medaille zur Erinnerung an den 1. Oktober 1938
Nennung im Wehrmachtsbericht: 10 юни 1940
Flugzeugführer-und Beobachterabzeichen in Gold mit Brillanten
Goldenes Parteiabzeichen (N.S.D.A.P.)
Zerstörer-Kriegsabzeichen: 05 ноември 1940
Fliegerabzeichen mit Brillanten: 05 януари 1941
Narvikschild: 21 март 1941
Grosskreuz des Ordens der Weissen Rose von Finnland mit Schwertern und Bruststern: 09 ноември 1941
Medaille “Winterschlacht im Osten 1941/1942”
1 Schwert des japanischen nationalen Verbandes Shochoku Seishin Shinkokai an Generaloberst Dietl: 18 юни 1943
Finnisches Freiheitskreuz I Klasse mit Eichenlaub und Schwertern und Bruststern: 20 януари 1944
Grosskreuz des Finnisches Freiheitskreuzes: 28 юни 1944
Verwundetenabzeichen, 1939 in Gold