Сраженията между подводниците са също компонент от подводната война през ВСВ, макар че не основен. Така че може би те стоят малко настрана от общата картина на битката за Атлантика. Германските подводници са били изправени пред задачата да унищожат противниковия надводен флот (най-вече търговски, въпреки че през войната този термин, поне що се касае до Великобритания, е до голяма степен условен), а не да участват в дуели със себеподобните си. Точно обратното, английският подводен флот се разглежда като едно от средствата, чрез които съюзниците се стремят да се справят с немците. Британците помнят тоталната подводна война от 1917 г. и стигат неминуемо до заключението, че без подводници флотата им не би била адекватна на новите изисквания на една бъдеща война. Разбира се, за Великобритания подводният й флот като брой и функция играе несравнимо по-малка роля в сравнение с тази на германските подводни флотилии за Райха. При все това единствено Лондон със собствени подводници е можел да съперничи до някаква степен на адмирал Дьониц.

През 1935 г. Германия и Британската империя се споразумяват, че могат да имат еднакъв брой подводници. В самото начало на ВСВ в английския подводен флот има 58 единици – колкото и в германския. От този момент, както се спомена по-горе, действията на противниците се основават на различните концепции за ролята на подводницата като стратегическо оръжие. По време на Войната действат около 270 британски подводници, като 73 от тях са унищожени, а човешките щети възлизат на около 2000. Както е добре известно, от 40 000 германски подводничари загиват 33 000. Успехите на немците срещу надводни кораби обаче естествено са десетки пъти по-големи. На този фон сблъсъците между подводници имат незначителен характер. Германците потапят 9 противникови единици, съюзниците - 22 и още 3 несигурни. От това, разбира се, не следва, че противниците на Дьониц са имали на разположение подводници и екипажи с по-добри характеристики. Разликата може лесно да се обясни отново с различните концепции. Британският подводен флот смята за своя основна задача унищожаването на германски подводници. Напротив, борбата срещу английските и въобще съюзническите конвои за Германия е от такова жизнено значение, че сражения срещу противникови подводници са по изключение. По-кратко казано – подводният флот на Великобритания и САЩ (поне на атлантическия военен театър) е спомагателно оръжие, докато германските подводни флотилии са основно, дори съдбоносно стратегическо оръжие с несравними мащаби.

Какво представляват най-общо сраженията между подводници през ВСВ? За разлика от дебненето на конвои до момента, в който вълчата глутница нанесе удар, тези сблъсъци са кратки и още по-безпощадни, като от загубилата страна обикновено няма оцелели. Подводниците се срещат в сражение в перископно или направо в надводно положение, когато няма време за потапяне, защото този, който го опита, е беззащитен достатъчно дълго, за да бъде торпилиран. Решаващи са опитът и самообладанието на капитана и екипажа, бързината и даже в по-голяма степен шансът. Ако торпедото на едната подводница е дефектно, това се оказва фатално, понеже един ответен удар е напълно достатъчен да я унищожи без остатък.

От приложената по-долу статистика ясно се вижда, че германските успехи в тази област са постигнати в първите години на войната, докато съюзническите – почти изключително през втората й половина. В този смисъл подводничарските дуели, без да са от значение сами по себе си за изхода на подводната война, са, с всички условности, един своеобразен показател за състоянието на германския подводен флот през отделните етапи на ВСВ.