Един от командирите на Waffen-SS. Бригадефюрер от SS и генерал-майор от Waffen-SS. Носител на Рицарски кръст.

Херберт Ернст Фал е роден в Позен, Източна Прусия, на 9 октомври 1896 г. Постъпва в армията през 1914 г. и е зачислен към 7-ми източно-пруски пехотен полк.

Интелигентността му е забелязана бързо от шефовете и е повишен в офицер на 8 януари 1915 г. Самият той обяснява своят бърз възход с необходимостта от нови попълнения заради загиналите в първите дни на касапницата кадри... Фал изкарва цялата война в 10-та пехотна дивизия, която води боеве при Сомa и Вердюн. Ранен е 2 пъти, през 1916 г. и през април 1917 г. През 1919 е шеф на рота и носител на І и ІІ степен на Железния кръст, значки за раняване и други ордени, които свидетелстват за неговата смелост в боя.

В следвоенна Германия Херберт Фал е оставен на работа в райхсвера. Като инструктор в няколко военни школи, служи в Берлин, после ръководи 14-та рота на 16-ти кавалерийски полк преди да оглави моторизирана рота. Фал е обикновен мъж, дискретен и незанимаващ се с политика. Неговите приятели непрекъснато го карат, да стане член на NSDAP, но без успех. Така и не постъпва в редиците на нацистката партия, дори когато е изпратен във Waffen-SS. На 1 ноември 1936 г. Фал е повишен в майор и е включен в армейския елит на танковите войски. Той поема командването на 2-ри батальон от 4-ти танков полк от 2-ра танкова дивизия. През семтември 1939 г. вече е подполковник и ръководи Heer Panzerabteilung 65, част от VIта Танкова дивизия, с която и влиза в Полша. От май 1940 г. до декември 1941 г., той командва 101-во танково отделение, малко по-особена единица, защото частично е съставена от танкове-огнехвъргачки. Херберт Фал участва във кампаниите във Франция, на Балканите и разбира се в тази срещу СССР. Награден е с значка за атака на танковете на 21 юли 1941 г., както и със Златен германски кръст на 17 ноември същата година. След това батальонът става част от 3-та пехотна дивизия, която се бие в подстъпите към Ленинград и после при Москва. Произведен в полковник на 13 декември 1941 г., Херберт Фал става командир на 29-ти танков полк, причислен към 12-та танкова дивизия. Бие се отново близо до Ленинград, където размерът на загубите е ужасяващ. Той остава командир на частта до август 1942 г. и си създава завидна репутация на експерт в тактиката на бронираните машини. В средата на 1942 г., след заповед от Берлин, Фал напуска армията за да се присъедини към Waffen-SS с чин SS-Standartenfuhrer. Причислен е към танковия полк на 2 SS Panzerdivision "Das Reich", с който заминава отново в Русия през 1943 г. На 10 февруари 1943 г. е произведен в SS-Oberfuhrer. Поради болест на генерала от SS, той поема комадването на 2 SS-Panzer-Grenadier-Division "Das Reich", поверявайки ръководството на своя полк на фон Райтценщайн. Фал се бие в Харков, където е награден с Рицарски кръст, и при Белгород, където е тежко ранен. Завърнал се в Германия за лечение, научава в болничното си легло на 1 април 1943 г. за повишението си в чин SS-Brigadefuhrer и генерал-майор от Waffen-SS. След възстановяването си Фал се връща към активна служба през юли. Официално влиза в SS на 1 август 1943 г. (билет № 430 348). Зачислен е към Главна командна служба на SS и става генерален инспектор на танковите съединения на SS. Остава на поста една година, преди да бъде повикан отново на активна военна служба, защото притиснатият от Съюзниците германски райх изпитва остра нужда от опитни ръководители.

Херберт Фал постъпва в 4.SS Polizei-Grenadier-Division в Солун. Задачата му е да поведе бойците си в битка срещу партизаните.

Пристигнал на 13 юли за да поеме комадването, Херберт Ернст Фал загива при автомобилна катастрофа на 22 юли 1944 г. Оставя съпруга и 5 деца. Погребан е във германското военно гробище на Dionyssos-Rependoza.