Густав Ломбард е роден на 10 април 1895 г. в Клайншпилберг, окръг Заатциг в Укермарк. След завършване на училище постъпва в SS (май 1933 г. под номер 185 023) и в NSDAP (номер 2 649 630) на 13 юни 1936 г. е произведен в оберщурмфюрер. През периода 1 декември 1937 – 1 март 1938 г. служи в 7-и SS Райтерщандарт в Берлин и на 11 септември 1938 г. е произведен в SS-Hauptsturmführer, преди на 1 март 1940 г. да постъпи във Waffen-SS. Като фюрер на 3-ти кавалерийски ескадрон на 1-ви SS-Totenkopf кавалерийски щандарт на 7 април 1940 в Кроловиц Ломбард дава заповед: “По фронтовата линия с оглед на бойните методи на нередовните полски войски веднага да се стреля по негерманци.” В същата вечер ескадронът получава заповед по радиовръзката при окупирането и претърсването на други места в околността: “да пригоди целите села, намиращи се по фронтовата линия, за придвижващите се след тях полицейски войски и цялото мъжко население да бъде заловено. Извозването му се извършва от следващите ги полицейски войски. При оказване на съпротива са разстреляни всички мъже на възраст между 17 и 60 години и цялото село е изгорено. Всеки опит за бягство води до разстрел. В заключителния си доклад Херман Фегелайн, командир на щандарта, съобщава за 250 разстреляни в акцията”. На 6 декември 1940 г. Ломбард поема командването на 1-ви батальон от 1-ви SS кавалерийски полк “Тотенкопф”, а от 25 февруари 1941 до 19 август 1941 г. е командир на кавалерийския батальон от SS артилерийския полк “Тотенкопф”. В края на юли 1941 Ломбард командва кавалерийското отделение на 1-ви SS-кавалерийски полк източно от Брест. Негова инструкция за претърсването на околностите гласи следното: “Да не остане жив евреин от мъжки пол и остатъка от семейството му”. В този контекст Ломбард използва също и понятието “Entjudung”, което се отнася за физическото унищожеване на евреите в региона. През следващите дни и седмици есесовците под командването на Ломбард 11 000 евреи, мъже, жени и деца, както и над 400 откъснали се червено армейци. От 15 октомври 1941 до 20 ноември 1941 г. по препоръка на Херман Фегелайн командва SS кавалерийската бригада, която по-късно се развръща в SS кавалерийска дивизия.

През 1941 г. става ясно, че унищожителните акции на Waffen-SS пред Вермахта се представят като “борба с партизаните”. Отделните откъснали се червеноармейци стават претекст за използването и на термина “акции на прочистване”, които обаче на първо място имат за цел избиването на еврейското население. През 1942 в рамките на обсъждане между SS и Вермахта Ломбард заявява: “Може да се преговаря за методите, с коите най-целесъобразно да изчезне евреина от поверените ни области, но че той трябва да бъде отстранен, е сигурно, защото евреинът е партизанинът!”

На 10 март 1943 г., като оберщурмбанфюрер от SS, получава Рицарски кръст за действията си срещу партизани на Източния фронт. На 28 октомври 1943 г., като щандартенфюрер от SS, става командир на Гренадирска бригада от Waffen-SS (италианска № 1), която командва до 6 декември 1943 г. От 14 април 1944 до 1 юли 1944 г. като SS-Oberführer командва 8-а SS кавалерийска дивизия “Флориан Гайер”, а от 14 юли до 23 август 1944 г. взема участие в 12-ия учебен курс за дивизионни командири в Хиршберг, Ризенгебирге. После поема командването до 1 септември 1944 г. на 6-а SS планинска дивизия “Норд”. До 1 октомври 1944 г. е в резерва, след което до април 1945 г. командва 31-ва SS доброволческа гренадирска дивизия "Кама" и лично избира знака на дивизията. На 20 април 1945 г. е произведен в звание SS-Brigadeführer и генерал-майор от Waffen-SS.

В съветсли плен през 1947 г. Ломбард е осъден на 25 години затвор заради насилването и убийството на рускиня и разстрелите на партизани от подопечните му от 1-ви кавалерийски полк. На 10 октомври 1955 г. в рамките на постигнатата от Аденауер амнистия за немските военнопленници е освободен от лагера Войково. С помощта на другарите си се настанява в жилище в Мюнхен и скоро след това е назначен за застрахователен агент на Аllianz-Versicherung. В започналото от 1962 г. разследване на мюнхенската І-ва прокуратура за унищожаването на еврейската общност в Припятската област обвиняем е и Ломбард. Прекратяването на делото на 22 декември 1970 г. става на базата на точка от §50,2 от наказателния кодекс, според която едно особено жесто деяние или низки подбуди трябва да бъдат доказани, което се равнява на “студена” амнистия за нацистките убийци. Ломбард е активен в движението на ветераните на Waffen-SS и често се появява в сбирките им.

Чичото на американската актриса Карол Ломбард умира на 18 септември 1992 г. в Мюлдорф, Бавария.