Карл "Quax" Шньорер е воден в двойката на Валтер Новотни през най-добрите му фронтови прояви. Той принадлежи към прочутото изтребително звено на Новотни. На Шньорер се дължи това, че през 1943 г, Новотни постига такава поредица от изключителни победи, тъй като му осигурява необходимото прикритие откъм тила. Роден на 3 март 1919 г. в Нюрнберг, през лятото на 1941 г. Шньорер постъпва като унтерофицер в 1/JG 54. Първата от 46-те си победи той постига в последния ден на 1941 г. Прякора си "Quах" той дължи на лошия си късмет, който има при кацане с Ме-109, чийто колесник е твърде крехък и неудачен. Три машини тежат на съвестта на "Quах", der Bruchpilot ("пилотът, който чупи").

На 12 ноември 1943 г. Шньорер е тежко ранен. Звеното на Новотни към това време се разтуря. Когато няколко месеца по-късно "Quах" е отново готов за фронта, той е изпратен в Е-групата Лехфелд, ко-ято произлиза от Kommando Nowotny, за да лети на Ме 262. След известно време става щафелкапитен на 2/ JG 7. На 22 март 1945 г. получава Рицарски кръст. Осем дни по-късно той трябва да напусне простреляната си машина при един полет на прехват над Хамбург. Въпреки, че оживява, раните му са толкова тежки, че се налага да ампутират единия му крак.

Карл Шньорер умира на 25 септември 1979 г. в Нюрнберг.

Летците Антон Дьобеле и Рудолф Радемахер са другата важна част звеното на Новотни. Повечето от своите общо 220 победи те реализират, летейки именно в прочутото звено. Антон Дьобеле е роден на 16 ноември 1910 г. в Еренсберг. Той постъпва в JG 54 като фелдфебел в средата на 1941 г. След една година на фронта той има едва четири победи.

В началото на 1943 г. сметката му започва бързо да расте, след като преминава в звеното на Новотни, за да достигне в края на годината цифрата 94 победи. Лейтенант Дьобеле загива на 11 ноември 1943 г. над Смоленск, когато се сблъсква с друг германски изтребител. На 26 март 1944 г. посмъртно е награден с Рицарски кръст.

Рудолф Радемахер е роден на 19 юни 1913 г. Той пристига в JG 54 в края на 1941 г. като унтерофицер. Първата си победа печели на 9 януари 1942 г. Една година след това, през март 1943 г., той влиза в състава на звеното Новотни. Както и останалите от него, през 1943 г. той постига удивителна поредица от победи. При полет на прехват на американски "Летящи крепости" на 9 септември 1944 г. е тежко ранен. На 30 септември е награден с Рицарски кръст. След оздравяването си, през януари 1945 г. се завръща на фронта.

Воюва в 11/JG 7, където в продължение на месец лети на Ме 262 и постига 8 въздушни победи. Радемахер преживява войната със 126 победи. Радостта от летенето продължава да усеща при безмоторни полети. Загива на 13 юни 1953 г. над родния си град Люнебург при полет с безмоторен самолет.