Херберт Илефелд се числи към старите пилоти-изтребители, които се нагърбват с изграждането на Ягдвафе.

Роден в Пинов, Померания, на 1 юни 1914 г., той взима участие като оберфелдфебел в Испанската гражданска война, където спечелва 7 въздушни победи. През 1938 г. постъпва на служба в I(J)/LG 2 (преименувана по-късно на I/JG 77), за чийто групенкомандьор е назначен през август 1940 г. Участвува във войната от първия до последния й ден. Оберлейтенант Илефелд получава Рицарския кръст на 13 септември 1940 г. послучай 21-вата си въздушна победа. В края на Битката за Англия има 25 победи. На 27 юни 1941 е награден с Дъбовите листа. На 22 април 1942 г. става петият летец, достигнал 100 победи, за което два дни по-късно е награден с Мечовете. За времето, за което ръководи I/JG 77, групата сваля 323 вражески самолета загубвайки само 17 Bf 109. Следващият месец е вече комодор на JG 52, а от ноември 1942 г. е на същата длъжност в различни ескадри: JG 103, JG 25, JG 11 и JG 1. Полковник Илефелд изпълнява повече от 1000 бойни полета, в които постига общо 130 въздушни победи, 15 от които над 4-моторни бомбардировачи. В самият край на войната е избран за командир на първа група от т.нар.“Volksjäger-geschwader” (JG 1), която лети на He 162. Самият той обаче не успява да изпълни нито един боен полет с новия изтребител поради настъпилият край на военните действия, за разлика от някои негови подчинени, които се изхитряват дори да постигнат и 4 победи (но не всички са потвърдени).

Херберт Илефелд умира 8 август 1995 г. във Венингсен/Нийдерзахен.