“Един от най-големите танкови асове във Waffen-SS. Носител на Рицарски кръст и командир на "Пантера" от 2 -ра SS Panzerdivision "Das Reich".

Ернст Баркман е роден в Кисдорф на 25 август 1919 г. Син е на местен фермер. През 1935 г. завършва училище и започва да навлиза в семейния бизнес, за да помага на баща си. На 1 април 1936 г. постъпва в SS-Standarte "Germania" като доброволец и след три месеца на обучение е преместен в 3-ти батальон на полка в Радолфцел. Баркман взема участие в Полската кампания, служейки в 9-та рота на SS-Standarte "Germania" като картечар. В тази кампания е ранен и получава Златна значка за раняване. През есента на 1941 г. по време на битката при Днепропетровск (операция "Барбароса") отново е ранен, този път много сериозно и е награден с Железен кръст ІІ степен. В края на 1941 г. Баркман е преместен в Холандия като инструктор на европейските SS доброволци, но в началото на 1942 г. той пожелава да се върне и да служи в танковия полк на своята дивизия. Ернст Баркман е върнат на Източния фронт и през зимата на 1942 г. е преместен във 2-ра рота на 2-ри танков полк от 2-ра SS танкова дивизия "Das Reich". Частта на Баркман е въоръжена с танкове Panzer III (50 мм оръдие), които са на много по-ниско ниво от съветските T-34. В началото на 1943 г. 2-ри танков полк взима участие в битката за Харков където Баркман е награден с Железен кръст І степен. В средата на 1943 г. той е преместен в 4-та рота, която е въоръжена с нови танкове Panzer V "Panther".

В края на 1943 г. Баркман е повишен в SS-Unterscharführer. В началото на 1944 г. цялата дивизия е преместена в района на Бордо в южна Франция за почивка, попълване и поправка на машините. След D-Day (6 юни 1944) на 2 SS танкова дивизия "Das Reich" е наредено да се придвижи на север и да влезе в бой.

В началото на 1944 г. "Das Reich" се придвижва към Сен Ло за да спре напредването на американските 9-та и 30-та пехотни дивизии както и на 3-та бронетанкова дивизия. На 8 юли ротата на Баркман е острие на атаката на полка срещу напредващите американски войски. На този ден Ернст Баркман унищожава първия си "Шърман" близо до Сен Ло. На 12 юли той унищожава още 2 "Шърмана" и поврежда сериозно трети. По време на тази задача Баркман с боядисаната си ("камуфлажирана") "Пантера" заема позиция в готовност за засада и започва да чака още съюзнически машини. Тогава той разбива още три "Шърмана", но танкът му е ударен от противотанково оръдие. Той решава да напусне горящата "Пантера" и с екипажа успява да загаси огъня. След изпълнението на задачата Пантерата му е откарана за поправка. След един ден почивка на сутринта на 14 юли на Баркман е наредено да спаси 4 "Пантери" отрязани зад вражеските линии. Той изпълнява задачата си и към точките си прибавя още три "Шърмана". Към обед на същия ден полковия командир SS-Obersturmbannführer Кристиан Тихзен заповядва на Баркман да спаси ранени германски войници от американците и той още веднъж успява да се докаже. На 26 юли в "Пантерата" на Баркман се появява технически проблем и тя е изпратена в полевата работилница. Докато механиците работят по нея, работилницата е атакувана от бомбардировачи и "Пантерата" на Баркман е ударена в двигателното отделение. На разсъмване на 27 юли "Пантерата" му е поправена, но остава отрязана от остатъка от ротата. По обратния път близо до селцето Лорей, Баркман е спрян от оттеглящи се германски пехотинци, които докладват, че приближават американски части. Баркман решава да изпрати двама от хората си за да провери информацията. Те се връщат скоро с новината, че наистина се приближава американска колона, съставена от около 15 "Шърмана" и други превозни средства. Баркман се придвижва с танка на кръстопътя и заема удобна позиция, закрит от дъбове, очаквайки неприятеля. Когато колоната се приближава Баркман открива огън и унищожава първите два танка, а после камион, пренасящ гориво за танковете. Два горящи "Шърмана" се опитват да се измъкнат от засадата и се обръщат за да се отдалечат, но са унищожени веднага. Всички останали американски танкове от колоната се оттеглят, за да поискат подкрепления. "Пантерата" е повредена като някои от членовете на екипажа са ранени. Използвайки момента на изненадата два "Шърмана" опитват да атакуват ранената "Пантера", но са унищожени. Баркман и екипажът му поправят танка си и разбиват един "Шърман" докато той отстъпва. Шофьорът закарва "Пантерата" на сигурно място близо до градчето Ньофбур. По време на този подвиг често наричан "Засадата на Баркман" Ернст Баркман унищожава около девет "Шърмана" и много други превозни средства.

На 28 юли Баркман достига до Кутанс и се присъединява към остатъка от своята рота. За 2 дни той унищожава 15 "Шърмана". На 30 юли американците обкръжават Гренвил, но Баркман, теглейки още една "Пантера" успява да се измъкне. Със заповед да унищожи повредената "Пантера" екипажът й решава да я подпали, но скоро, по погрешка и двете "Пантери" пламват. Екипажите са принудени да си пробият път пеша към германските линии, които са на разстояние 7 километра. Баркман достига Авранш на 5 август и е горещо посрещнат от другарите си, които чуват за подвизите му. За смелостта и уменията си Ернст Баркман е награден с Рицарски кръст на 5 септември 1944 г. В края на 1944 г. и първите дни на 1945 г. е командир на 2-ри взвод от 2-ри SS танков полк.

SS-Oberscharführer Баркман продължава своята успешна кариера и взима участие в Арденската офанзива през декември 1944 г., но тогава е сериозно ранен. По време на операция "Wacht am Rhein" "Пантерата" на Баркман влиза в сражение с група американски танкове от 2-ра бронетанкова дивизия. Битката започва и тъй като Баркман притежава многократно превъзхождащ американските машини танк той успява да унищожи няколко "Шърмана". Един от тях удря "Пантерата" му, но не й причинява големи повреди - засегнат обаче е двигателят. След няколко минути механикът на Баркман успява да се справи с двигателя и "Пантерата" започва да се оттегля с блокиран купол. Дори повреден, Баркман унищожава преследващия го "Шърман" и се оттегля на сигурно място.

През март 1945 г. Баркман се "среща" още веднъж със съветската армия в района на Щулвайсенбург, където унищожава четири T-34 и закръгля бройката на унищожените вражески танкове за "Das Reich" на 3000. По това време дивизията е изтощена от непрекъснатите битки и липсата на нови танкове. В частта на Баркман има само девет действащи танка, от които три са съвсем скоро биват унищожени от съветските танкове ЙС. На останалите 6 "Пантери" е наредено да се свържат с остатъците от танковия полк на 1-ва SS танкова дивизия Leibstandarte SS "Adolf Hitler", който е командван от SS-Standartenführer Йохен Пайпер. От април 1945 г. Баркман участва в сраженията в Австрия. Там "Пантерата" му е улучена по погрешка от съюзнически войници и членовете на екипажа са ранени. По-късно танкът е оставен в голям кратер от бомба където е и унищожен за да не попадне в ръцете на врага. Ернст Баркман достига британската зона на операции, където е взет като пленник.

По време на своята изключително успешна кариера Ернст Баркман получава Рицарски кръст за проявени храброст и умения както и танкова значка за 25 и 50 успешни танкови сражения. Той преживява войната и живее и до днес в Кисдорф, Германия където дълго време е пожарникар с чин майор. След войната променя името си на Ернст Шмук Баркман.

82+ унищожени или повредени танка
43 противотанкови оръдия