Егон Майер е един от най-известните пилоти тясно свързани с ескадрата "Рихтхофен", тъй като цялата му кариера преминава в нея.

Майер е роден на 19 август 1917 г. в Констанц. На летището в Баленберг, където цари авиационно оживление, той се проявява като усърден юноша и въодушевен летец-безмоторник. Както и при повечето прочути изтребители, Майер също се развива по-късно, но редовно постига победи. През декември 1939 г. той постъпва в JG 2. Първата си победа постига в кампанията срещу Франция. Едва в края на юли 1941 г., един доста дълъг период, печели и 20-тата победа, за което е награден с Рицарския кръст. По време на Битката за Англия е свалян четири пъти, а и доста често каца принудително. След едно въздушно сражение л-т Майер пада в Ла Манш престоявайки повече от 1 час във водата в очакване на спасителите от бреговата служба. През лятото на 1942 г. количеството на победите му нараства след като в продължение на 21 дни успява да свали 16 английски и американски самолети. На 19 август 1942 г. постига 50-тата си победа. През ноември Майер е произведен в к-н и натоварен с командуването на III ./ JG 2. След 63-тата си въздушна победа е отличен с Дъбовите листа към Рицарския кръст (16 април 1943 г.). По това време Майер се опитва да открие по-добър начин за борба срещу тежковъоръжените "Летящи крепости" Б-17. Заедно с Георг-Петер Едер той развива атаката откъм предната полусфера като тактически похват. Този метод се оправдава и то твърде успешно на 6 септември 1943 г., когато Егон сваля три US -бомбера в продължение на 19 минути. Едновременно с повишението си в чин подполковник, на 2 юли 1943 г. Майер наследява Валтер Йозау като комодор на ескадрата "Рихтхофен". Майер изразходва много време и усилия, за да въведе в особеностите на фронталната атака пилотите от JG 2 и други съединения. Нужни са голяма смелост и сърцатост за да се атакуват по този начин страховитите, въоръжени до зъби бомбардировъчни вълни, а това именно комодорът поставя като изключително изискване.

Един летец-изтребител трябва да знае във всеки един момент точно колко самолети се намират около него във въздуха и кой от тях е свой, кой – чужд. За да постига това той е принуден непрекъснато да върти глава наляво, надясно, нагоре и надолу. Ако не прави това, пилотът много бързо ще бъде изненадан от противниковите изтребители и безславно ще премине в графа загуби. Тези продължителни движения на врата обаче, причиняват пришки и дразнене по кожата, тъй като е налице непрекъснато търкане в яката на комбинезона. Летците от Първата световна в ойна почти винаги са изобразявани в откритите си кабини с копринени шалчета веещи се във въздушния поток. Този реквизит очевидно не е рожба на романтиката, а за да действува компенсиращо и обезопасяващо между шията и яката. В затворените кабини на машините от Втората световна война тъмните шалове на летците не придобиват особена известност, тъкмо защото не се веят в насрещния поток. Егон Майер, както и много други негови другари носи шал и то бял на цвят. Но неговият шал доста излиза над яката му, поради това, че е прекалено дълъг или пък той го носи по особен начин. Английските и американски летци забелязват това и го наричат “Летецът с белия шал”. Името му им е неизвестно, но те са респектирани от бойните му способности.

На 5 февруари 1944 г. Егон Майер става първият пилот достигнал 100 победи на Запад. Един месец по-късно, на 2 март 1944 г., той повежда летците си срещу една бомбардировъчна формация от В-17 с ескорт от тежките Р-47 “ Thunderbolt ”. Когато Майер заема позиция за атака отпред, е атакуван от няколко звена “тъндърболти”. Най-близкият от тях успява да простреля машината на 26-годишния германски пилот и той загива. Погребват го в гробището Beamont le Reger. В 353 бойни полета Егон Майер сваля 102 противникови самолети. Към момента на гибелта си той е най-резултатният изтребител в боевете срещу 4-моторните US -бомбери. Негови жертви стават 25 от тези “фургони за мебели”.