Един от най-добрите артилеристи и танкови асове на "Тигър" от Waffen-SS.

Балтазар Вол е роден на 1 септември 1922 г. във Веметсвайлер, Зарланд. Син е на работник и започва да учи за електротехник. Записва се доброволец във Waffen-SS на 15 aвгуст 1941 г. Воюва като картечар на MG в 3-та SS Panzerdivision "Totenkopf". В Демянското обкръжение Вол е ранен и постъпва в болница в Германия. Награден е с лента "Demjanskschild". На 23 юли 1942 г. като SS-Oberschütze е награден с Железен кръст ІІ степен. След възстановяването си става артилерист в танковите войски и през 1942 г. постъпва в ротата, въоръжена с Тигри на 1-ва SS танкова дивизия "Adolf Hitler". След сраженията при Курската дъга в операция "Цитадела" той е признат и даван за пример като единот най-добритестрелци на "Тигри". Умее да стреля също толкова точно в движение,колкото и от неподвижен танк. На 14 oктомври 1943 г. Вол е награден с Железен кръст І степен, а на 9 ноември 1943 г. е повишен в SS-Rottenführer. Освен, че е благонадежден артилерист в танка на Михаел Витман в тежките битки на изток, Боби Вол също така е най-добрият му приятел. Като стрелец в танка на Михаел Витман, той е награден в един ден - 16 януари 1944 г., заедно със своя командир с Рицарски кръст. По това време е успял да унищожи над 80 танка и 107 противотанкови оръдия. Повишен е в SS-Unterscharführer на 30 януари 1944 г., в същия ден, когато Михаел Витман получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. На сватбата на Витман с Хилдегард Бурместер на 1 март 1944 г. свидетел е именно Боби Вол.

Вол напуска екипажа на Витман, защото заминава в замъка Холте, където се провежда обучение за нови стрелци, шофьори, зареждачи и командири на танкове. Той изкарва курс за танков командир и получава "Тигър" № 212, с който взима участие в сраженията в Нормандия след десанта на съюзниците на 6 юни 1944 г. В една от тези битки при въздушна атака е ранен в главата и остава в болница до март 1945 г.

Междувременно на 8 август 1944 г. в сражение близо до Кан, при неизяснени и досега обстоятелства, загива SS-Hauptsturmführer Михаел Витман. Балтазар Вол преживява много тежко загубата на своя най-добър приятел и командир, защото двамата са не само истински приятели в цивилния живот, но и смъртоносен механизъм, който действа обединено - те са добре смазана машинана действие и мисъл. Шокът от смъртта на Витмансе отразява на цялата дивизия и смъква силно бойния дух, което води до смъртта на няколко от големите танкови асове в LSSAH, между които Хелмут Вендорф.

На 1 октомври 1944 г. Вол е повишен в SS-Oberscharführer.

След дългото възстановяване той се връща към активна служба и взима участие в последните битки на Западния фронт, където се предава на американците. След войната продължава да работи като електротехник и умира на 18 март 1996 г.

Екипажът на "Тигър" #1331:

Командир: SS-Obersturmführer Mихаел Витман
Артилерист: SS-Rottenführer Балтазар "Боби" Вол
Шофьор: SS-Rottenführer Густав "Густл" Киршмер
Зареждач: SS-Rottenführer Kaрл Бергес
Радист: SS-Rottenführer Херберт Полман

Екипажът на Витман към 30 януари 1944 г.:

Командир: SS-Obersturmführer Mихаел Витман
Aртилерист: SS-Rottenführer Балтазар "Боби" Вол
Шофьор: SS-Sturmmann Ойген Шмид
Зареждач: SS-Panzerschutze Зеп Рьоснер
Радист: SS-Panzerschutze Вернер Ирганг

Командир: SS-Obersturmführer Михаел Витман
Артилерист: SS-Rottenführer Балтазар Вол
Шофьор: SS-Unterscharführer Хайнрих Раймерс
Зареждач: ??? Бергер / Mюлер
Радист: SS-Sturmmann Рудолф "Руди" Хиршел