Kакво е подвигът? Какво е неговото значение за феномена война. Древноримският историк Корнелий Тацит ни предупреждава, че чрез подвизите фалшификаторите на военната история прикриват позора и престъпленията. Значи освен за всичко останало подвигът може да се ползва и за спекулации.

По време на война подвигът несъмнено играе определена роля, но не е в състояние да изчерпи същността на войната. Най-малкото заради това, че винаги върви ръка за ръка със своите антиподи – предателството, липсата на мъжество, на воля, на стойкост и т. н.

По принцип подвигът е съпътстващо явлени във войната. Нейна най-ярка и поради това примамлива в емоционален аспект природа.

През май 2005 г. светът празнува поредната 60-а годишнина от разгрома на Хитлерова Германия. И за пореден 60-и път си остава в плен на илюзорно-чувствените, обвеяни от носталгията оценки. Крайно време е обаче човекът да се откаже от емоционалното възприемане на войната и да се опита да я осмисли разумно.

Войната има своята логика и подлежи на математическо обосноваване. Много често това е най-застъпваното и лице в историческите трактати. ВСВ не прави изключение от това правило. Но логиката е само една от формалните, външни страни, на войната. А тя има и много свои вътрешни закономерности като диалектика на развитие, която не може да бъде разкрита с традиционните формално-логически методи.

Да вземем един конкретен пример, в който се проявяват тези две форми – фрмално-логическата и диалектичиската, и способността те да бъдат възприемани и разумно обосновавани. В своята книга “Спомените на войника” Хайнц Гудериан пише следното: “По документалните дани, с които разполагам 205-те германски дивизии на 22 юни 1941 г. се разпределят по следния начин:

38 дивизии са разположени на запад /т.е. във Франция – б.м./, 12 дивизии в Норвегия, 1 дивизия в Дания, 7 дивизии на Балканите, 2 дивизии в Либия. Само 145 дивизии могат да се исползват за източната кампания /т.е. срещу СССР – б.м./.

Това разпределение на силите свидетелства за ненужното раздробяване: 38 д. на запад са прекалено много за този регион. Както и за Норвегия са много 12 див.” – заключава автора.

Какво може да се възрази срещу желязната му немска логика? Х. Гудериан не е случаен човек. Той е една от емблематичните фигури от епохата на Третия райх. Генерал-полковник от бронетанковите войски. Теоретик на танковата война – т.е. на немските блицкригове. Изключително експанзивен и агресивен. Той не взема пленици…, защото ще му пречат на мобилността и ненужно ще отвлечат сили. Неговата устремна атака срещу Франция през май 1940 г. е в основата на разпадането на френските съпротивителни възможности и довежда до това, че си зарежда танковете по крайпътните бензиностанции в добре уредената, мирноблагоденстваща все още страна.

Гудериан е в основата на разгрома, който групата армии “Център” нанасят на съветския Западен фронт – най-мощната групировка на Червената армия. Големите обкръжения при Смоленск и Брянск, както и боевете при Елня са обусловени до голяма степен от устремните му и безкомпромисни атаки. Стремителния удар на неговата 2-а танкова група от север на юг довежда до обкръжаването и последващото унищожаване на пет съветски армии при Киев и падането на града в немски ръце.

Логиката на войника не е логиката на политика. Формално погледнато Гудериан е прав. Диалектиката на войната обаче е друга и както се вижда непостижима за генерал-полковника, макар че редовете от цитата са писани постфактум.

Ако се разгледат процесите в тяхната динамика и комплексно ще видим, че формалната логика, на която обосновава своите съждения Х. Гудериан не ни върши работа. Да приемем, че Хитлер, отстъпвайки под натиска на своите генерали, им беше предоставил целия си военен потенциал за нуждите на “Източния поход”. Кой тогава ще подсигури Германия от страна на Великобритания? Именно за това са тези 38 дивизии на запад, 12 в Норвегия и една в Дания. Според пресмятанията на немското военно разузнаване /Абвер/ британците са в състояние да разгърнат 32 – 33 дивизии. В интерес на истината възможностите на англичаните са по-ниски. В този период Англия може да обезпечи и да разгърне едва 29 дивизии. В случая не е толкова важна грешката, която допуска Абвера, а самата идея. С 50 – 51 дивизии Хитлер си осигурява, макар и минимално числено превъзходство и здраво приклещва англичаните на техните острови. По този начин има преимуществото да действа сам срещу руснаците на изток. Няма какво да се заблуждаваме. До десанта в Нормандия през юни 1944 г. Хитлер не е поставен в ситуация да води война на два фронта.

В този род на мисли да навлезем в ситуацията по-надълбоко. Да разгледаме каква е ролята на 7-те дивизии дислоцирани на Балканите? Като се изключи формалната страна – санаториално-лечебната, тези дивизии имат за задача да подсигуряват южното крило на германския фронт от евентуален британски десант. Една стара, но неосъществена мечта на английския министър председател – Уинстън Чърчил, още от времето на Първата световна война, когато британците, а и той лично, се провалят при опита си за дебаркиране в Дарданелите на полуостров Галиполи.

Може да бъде откроено още едно съображение, което явно не е разбираемо за Х. Гудериан. Тези сили фактически играят ролята и на стратегически резерв – Германия не е от страните, които могат да се похвалят с неизчерпаеми ресурси, още повече демографски. Така че съвсем естествено от тук се точат батальоните, които маршируват на изток, за да попълват оредяващите в интензивните боеве на изток немски части.

Генерал-полковникът иска за себе си на изток всички възможни сили, защото по този начин разчита, че ще може да приключи с руснаците в рамките на една кампания. Както се вижда отказа е съвсем основателен, защото съществува реалната възможност още преди да е влязъл в Москва британците да влязат като победители в Берлин.

Още един пример: На 11 декември 1941 г. А. Хитлер съобщава в Райхстага следните цифри: за пет месеца война от 22 юни до 1 декември са пленени и унищожени 17 322 съветски бойни самолета, 21 391 танка, 32 541 оръдия, пленени са 3 806 865 съветски войници и офицери. Тук не влизат убитите и разбягалите се по полята и горите. Това не е празно самохвалство. Към днешно време Върховния Съвет на Руската Федерация в общи линии потвърждава горепосочените цифри като признава, че за първите пет месеца на войната Червената армия е загубила около четири милиона бойци и командири, в плен попадат 20 500 танка, 17 900 бойни самолети 20 000 оръдия и т.н.

Това е класическа военна катастрофа. Но картината би била непълна, ако не бъде спомената още една цифра. В резултат на немското настъпление Съветския съюз загубва 85% от мощностите на военно-промишления си комплекс. Остават само 15% от това, което произвежда самолети, танкове боеприпаси и др. военни припаси.

При така очертаната от формално-логическа гледна точка картина съдбата на съветската страна е предрешена. В действителност диалектиката в развитието на процесите се развива в съвършено друга посока. Настъплението на немските войски е спряно, разгромени са основните сили на противника и той е отхвърлен далеч от съветската столица. И за това своеобразно чудо заслугата не е на “генерал Кал” и ли на “генерал Зима”, от които хленчещите немски фелдмаршали и генерали постоянно се оплакват, и които винят за “изгубените си победи”. Тук нещата надхвърлят дори и диалектическата обективност. Опираме до неизяснима за сега субективна предпоставеност, разчетена в дългосрочен план.

Войната както се вижда е едно доста сложно по характер явление, за да се опитваме да го пречупваме през ограничената си чувственост. В крайна сметка трябва да си зададем основателния въпрос какво е взела от човека Втората световна война? Но е редно да си зададем и другия, не по малко основателен въпрос – какво получава човека от войната. Дали всичко се изразява в една поза, каквато е в същност подвига?

Лесно е да низвергнем войната като явление. Да я заклеймим. Въобще да отречем необходимостта от нейното съществуване като феномен. Особено това се отнася за Втората световна война с огромните жертви /повече от 50 милиона/, чудовищните разрушения и изразходваните за тяхното осъществяване огромни ресурси. А неизмеримите с нищо, нечовешки страдания - този Ад, в който е превърната нашата земя? Това обаче няма да спре войната, защото освен горните характеристики – жертви, страдания и разрушения, не може да се отрече, че войната създава предпоставки за ускорено, дори скокообразно развитие на човечеството. Развитие – научно-технологично, икономическо и културно. Не може да се отрече, че след ВСВ светът, възстановил се от войната, като цяло, и особено в развитата си част, прави такъв невероятен скок в своето развитие, който е непостижим за предходните столетия. И този скок се прави в рамките на едно десетилетие. Останалото е плод на доразвитие и усъвършенстване.

Обективно погледнато за нов скок в развитието е необходима нова, не по малко разтърсваща война. Но е крайно време човека разумно да осмисли войната и то по такъв начин, че без да спира механизмите, чрез които се стимулира развитието, да я освободи от съпътстващите я негативни явления проявяващи си под формата на жертви, разрушения и неизброими страдания. За това е необходимо новия човек, човекът на разума да се освободи от господстващите в него емоционални възприятия за войната, за да прозре механизмите и чрез, които се стимулира развитието.

05. 05. 05 г.