Най-напред трябва да отбележим, че РСХА (Reichssicherheitshauptamt - Главното управление по имперска безопасност) като държавно учреждене е неизвестно за немското население през войната. То знае за Гестапо /тайна държавна полиция/ - с централа на "Принц - Албрехтщрасе" № 8 в едно солидно пететажно сдание.

РСХА не идва на празно място. Ведомството стъпва на вече добре смазаната машина на SD /Служба за сигурност в SS/ и Гестапо. Създадено е на 27 септември 1939 година с оглед на започналата вече Втора световна война. П ървия шеф на РСХА е обергрупенфюрерът от SS и генерал от полицията Райнхард Тристан Ойген Хайдрих, който е и началник на полицията за сигурност и SD. От 30 януари 1943 година до края на войната шеф е обергрупенфюрер Ернст Калтенбрунер.

Организационно Главното управление се оформя през септември 1940 г. и включва седем ведомства със съответните отдели.
Първо ведомство (AMT I) - кадрови и правови въпроси, обучение и оргаинизация; с ръководители: групенфюрер Бруно Штрекенбах (12.6.1940-31.12.1942); бригадефюрер Eрвин Шулц (февруари - ноември 1943); оберфюрер Ерих Ерлингер (1.4.1944-май 1945); штандартенфюрер Фраке Грикске (май 1945).
Второ ведомство (AMT II)- организация, администрация и право; с началници: штандартенфюрер Ханс
Нокеман (25.7.1940-19.12.1941); оберфюрер д-р Рудолф Зигерт (юни - декември 1942; януари 1942 - януари 1943); штандартенфюрер Курт Притцел (1.2.1943-1.6.1944); штандартенфюрер Йозеф Шпацил (1.6.1944-8.5.1945).
Трето ведомство (AMT III)- SD вътрешна служба. Ръководител обергрупенфюрер Ото Олендорф.
Четвърто ведомство (AMT IV) - Гестапо. Първи началник Рудолф Дилс, сменен от групенфюрер Хайнрих Мюлер.
Пето ведомство (AMT V) - Криминална полиция (KRIPO). Шеф - обергрупенфюрер Артур Небе, след 1944 година - Фридрих Панцингер.
Шесто ведомство (AMT VI) - SD външно разузнаване. Ръководител Вернер Йост (27.9.1939-22.6.1941), сменен от бригаденфюрер Валтер Шеленберг (22.6.1941; 24.21943-9.5.1945).
Седмо ведомство (AMT VII)- Идеология, с ръководител бригадефюрер Алфред Франц Зикс (септември 1940 - септември 1942), д-р Паул Дител (септември 1942-май 1945).

РСХА е конгломерат от служби, чиято цел е да гарантира вътрешната сигурност на Р айха и да обезпечава постъпването на надеждна разузнавателна информация, вътрешна и от чужбина. От така представената структура ясно се вижда, че ядро на РСХА са SD и Гестапо, на които следва да се потделят няколко реда. Първоначално SD е замислено като чисто вътрешна, ведомствена полиция на NSDAP. Главното предназначение на SD е да осуетява всякакви прояви на фракционна дейност и вътрешна опозиция в партията. Има се предвид най-вече дейността на братя Грегор и Ото Щрасер, шефа на SA Ернст Рьом и някои други, несъгласни с висшето партийно ръководство. През януари 1937 година райхсфюрерът на SS Хайнрих Химлер очертава схематично задачите на SD - "областта в която тя трябва да действа е преди всичко комунизмът, политическата дейност на църквата и машинациите на реакцията... Накратко, може да се каже, че нея я интересуват само общите въпроси от идеологически характер."

Към този период SD още е с неясно положение в държавния и партиен апарат на Райха. Официално то не е държавно учреждение и не получава пари от бюджета. В това отношение финансовият министър Шверин фон Крозиг е непреклонен. Същевременно и ковчежникът на NSDАP Ксавер Шварц е категоричен - той отказва да отпусне средства за дейността на SD, под предлог, че службата била "частно предприятие" на райхсфюрера, което той е длъжен сам да издържа.

Положението става нетърпимо - Химлер се обръща за съдействие към заместника на Хитлер в партията Рудолф Хес и неговия първи помощник Мартин Борман. Именно последният успява да издейства на Химлер временно разпореждане на Хес, съгласно което канцеларията на фюрера отделя за SD 270 000 райхсмарки месечно, а имперското ръководство на партията - 80 000 райхсмарки на месец. Разбира се, тези суми са крайно недостатъчни и партийното ръководство в лицето на Хитлер взема енергични мерки, като с нарочен декрет, подписан от фюрера на 1 ноември 1938 година SD става орган на сигурността не само на партията, но и на държавата. Така SD е публично регламентирано и е завършена подготовката му за включване в РСХА през 1939 година.

Един от ужасяващите момент в дейността на SD /трето ведомство/ по време на войната е ръководената от Ото Олендорф айнзац група "D", унищожила според собствените му признания пред Нюрнбергския трибунал за една година - от май 1941 до май 1942 година около 90 000 души.

Основната си дейност SD извършва в окупираните европейски държави, като основна задача е унищожаването на нелегалните антихитлеристки сили. SD масово използва колаборационисти, внедрени в различни структури на окупационния апарат, фирмите, търгуващи с тиловите служби на Вермахта и Луфтвафе, местни, помощни и религиозни организации.

Историята на Гестапо е малко по-различна и тясно свързана с райхсмаршал Херман Гьоринг. Още на 31.01.1933 година той завзема Пруското министерство на вътрешните работи, което контролира пруската полиция /76 000 души/. След приемането на поредица от драконовски закони, като Закон за охрана на народа и държавата, Указ за предателството и други, ограничаващи съществено правата и свободите на немските граждани, на 26 март 1933 година, в системата на Пруското МВР възниква Гестапо, начело на което Гьоринг поставя своя приятел, а в последствие и сродник Рудолф Дилс.

Последният е колоротна личност, никога не е членувал в NSDAP, влиза в министерството още по времето на социалдемократа Зеверинг, служил е при канцлерите Франц фон Папен и генерал Курт фон Шлайхер. По това време е на 33 години. Именно ръководения от него отдел ІА става ядрото на Гестапо. През 1949 година е издадена неговата книга "Луцифер пред вратата". От ноември 1933 година Гестапо има нов шеф - Паул Хинклер, стар боец, който се оказва непригоден за дейността и след 30 дни Дилс отново е върнат начело на Гестапо.

С указ от 26 юни 1936 година полицията в Райха е реорганизирана. Съгласно този указ Химлер освен рай хс фюрер на SS става и началник на германската полиция като част от ресора му на заместник-министър на вътрешните работи на Райха. Най-общо полицията се разделя на полиция на реда /ORPO/ и полиция за сигурността /SIPO/. За шеф на първата е назначен отличилия се при потушаването на бунта на берлинските SA, известен като "бунта на Щ енес" Курт Далюге. Шеф на втората - SIPO става Райнхард Хайдрих. В негово подчинение са Гестапо и KRIPO - криминалната полиция, начело със стария полицай от епохата на Ваймарската република Артур Небе.

Кадрово ядро на Гестапо стават мюнхенската група криминални полицаи, известни като "групата на Пьорнер" /началник на шести отдел в Мюнхенското полицейско управление преди 1933 година/, доведени от Мюлер - Франц Йозеф Губер, Райнхард Флеш и Йозеф Майзингер - скалъпил делото "Генерал Фрич".

Гестапо, ръководено до 1945 година от групенфюрера от SS и генерал от полицията Хайнрих Мюлер има следната структура:
Първи отдел - комунизъм и марксизъм,
Втори отдел - църква, масони, секти, емигранти, евреи,
Трети отдел - реакционери, опозиционери,
Четвърти отдел - концентрационни лагери и предварителни арести,
Пети отдел - аграрни и социално политически проблеми,
Шести отдел - радиоподслушване,
Седми отдел - NSDAP и масови политически и обществени организации,
Осми отдел - дейност на чуждестранни полицейски органи.
Девети отдел - събиране и анализ на информацията,
Десети отдел - печат,
Единадесети отдел - хомосексуализъм,
Дванадесети отдел - контраразузнаване.

За информацонното обслужване на тази огромна по обем дейност е създадена т.н. централна картотека, изобретение на оберфюрер д-р Херберт Мелхорн, чието творение е доразвито от сътрудниците Адолф Айхман и Валтер Шеленберг, за кариерата на които работата в картотеката се явява важен плацдарм. В разговор с Шеленберг шефът на военното разузнаване /абвер/ от 1935 до 1944 г. адмирал Вилхелм Канарис дава висока оценка за новоизобретения подход при съхраняването и работата с поверителна информация. /През 1944 г. абверът е "приобщен" към РСХА, а Канарис е арестуван и на 8 април 1945 г. разстрелян в концлагера Флосенбург/.

От работата на централната картотека се правят съответните организационни изводи и на 7 юли 1938 г . Хайдрих подписва заповед за унифициране на картотечната дейност. Тази заповед става основа на създадената по -късно централна картотека на РСХА. През 1943 г . в централата на Главното имперско ведомство за сигурност работят 38 415 служители. Полицията за сигурност разчита на 65 000 сътрудници.

След смъртта на Хайдрих - 4 юни 1942 г., вследствие на раните от атентата срещу него, РСХА "осиротява". Този момент от историята на Третия райх и на Чехословакия е подробно изследван в книгата на Мирослав Иванов "Атентатът срещу Райнхард Хайдрих. Свидетелства, факти, документи" - Прага, 1979 г. Неговите функции до края на януари 1943 г. по съвместителство се изпълняват от Химлер. Реч на погребението произнася лично Хитлер, която завършва с думите: "Като фюрер на NSDAP и фюрер на германския народ, на тебе, скъпи Хайдрих, втория немец след Тот, давам най - високата награда която бих могъл да ти присъдя: награждавам те с най - високата степен на Германския орден."

Уместен е въпросът, защо Главното управление по имперска безопасност остава без титулярен началник осем месеца, и то в най-тежките месеци на войната. Повечето историци са на мнение, че за този пост Гьоринг, Гьобелс и Борман са имали свои фаворити. Други застъпват виждането, че Химлер не искал до себе си властна личност като покойния Хайдрих, който си извоювал значителна независимост при вземането на важни решения, които "пропускал" да съгласува с Химлер, облягайки се на широките правомощия, които му давал заемания пост. Както винаги, последната дума е имал Хитлер, който чрез Борман налага за шеф своя сънародник, бившия виенски адвокат Ернст Калтенбрунер. Интересна подробност е, че папката с документите по назначението на Калтенбрунер е "движена" лично от началника на Райхсканцеларията д-р Ламерс.

Така най - важните ръководни постове в РСХА се заемат от лица с юридическо образование - шефът на шесто ведомство SD - външно разузнаване бригаденфюрер Валтер Шеленберг също е юрист. За разлика от него, "палачът с диплома на юрист" /по думите на Ялмар Шахт/ има значителен нелегален стаж при австрийските нацисти. Калтенбрунер е участвал в заговора срещу австрийския канцлер Долфус през 1934 г., за което е осъден на кратък срок затвор и като един от водачите на австрийските SS през 1935 г. е лишен от правото да упражнява адвокатска практика. Според негови приближени е пушил към сто цигари на ден, придружени с порядъчно количество алкохол. При това е запазвал завидна работоспособност, работейки почти денонощно. След войната е осъден от Нюрнбергския трибунал на смърт и е обесен.

През властването на Калтенбрунер /1943 - 1945 г./ апарат ът на РСХА извършва по-голямата част от военните престъпления и престъпленията срещу човечеството - масовите убийства в концентрационните лагери, унищожаването на милиони военнопленници, заличаването на Варшавското гето /лятото на 1943 г./ и много други. И когато физическите извършители не са били от апарата на РСХА, методическото ръководство по правило е поверявано на негови служители.

Друга важна част от РСХА, наред с Гестапо и SD е ръководеното от Шеленберг шесто ведомство - SD външно разузнаване. Това е своеобразен мозъчен тръст на РСХА. Неговият шеф е роден през 1910 г. като седмото дете в семейството на фабрикант - производител на рояли. Не търпи лишения като повечето свои връстници и постъпва в юридически факултет. Любимец на Хайдрих, един от създателите на централната картотека на РСХА /заимствана от тази на Гестапо/.

По времето на Шеленберг разузнавателната и диверсионната дейност вървят ръка за ръка, като бива постигнат значителен синхрон. SD има многобройна агентура в чужбина, включително във Ватикана и неутралните страни - Швейцария, Португалия, Швеция, Ирландия. Чрез канали през неутралните страни SD се свързва с представители на правителствата на Великобритания и САЩ. На 9 ноември 1944 г. с посредничеството на граф Бернадот, председател на Червения кръст Шеленберг се среща с представители на САЩ в Стокхолм. Резидентите на Шеленберг правят възможни преговорите в Швейцария зад гърба на съюзнника на САЩ и Великобритания - СССР, водени между обергрупенфюрер Карл Волф като пратеник на Химлер и Алън Дълес - шеф на Управлението за специални операции /У СС/, предшественик на съвременното ЦРУ. На това ведомство се приписват и финансовите операции с валутните авоари на NSDAP, SS и Райхсбанката. По този повод във вестник "Правда" на 28 октомври 1963 г. е публикувана статия, в която се твърди, че "...нацисткия апарат малко преди капитулацията на Германия депо зира в банките на неутрални страни, на първо място в швейцарските, ценности, които по някои пресмятания са на сума повече от пет милиарда долара..."

Химлер и Шеленберг са идеолози на т.н. операция "Бернхард", на името на нейния практически ръководител щурмбанфюрер Бернхард Крюгер. От август 1943 г. в концлагера Заксенхаузен, в специални бараки 18 и 19, надлежно изолирани от другите и със специална охрана от сили на SD /извън SS - частите "Мъртвешка глава"/, денонощно се трудят най-добрите печатари и гравьори от окупирана Европа. Те произвеждат отлични копия на крони, щатски долари и особено фунт-стерлинги. Качеството е най-високо, до степен на неразличимост от истинските книжни пари, намиращи се в обръщение. Шеленберг изпраща най - доверените си агенти, ко ито тестват "готовата продукция" в швейцарски банки. Последните приемат като истински изделията от Заксенхаузен. Общото количество произведени с ударни темпове фалшиви парични знаци никога не става известно, но според някои изследователи става въпрос за поне 10 - 12 тона фалшиви пари с различни номинали. С тях е плащано и на агенти в чужбина. Шеленберг е наредил щедро да се плати на агент с кодово име "Цицерон", действал като прислуга в британкото посолство в Турция. Дълги години след войната банките в различни краища на света са откривали отделни "творения" на майсторите от Заксенхаузен. Според някои икономически наблюдатели гореизложеното е в сенчестата основа на следвоенното т. н. германско икономическо чудо.

След края на войната Шеленберг е заловен, пратен е в затвор /известно време е в една килия с Гь оринг/, но не е изправен пред Нюрнбергския трибунал. За огромна изненада на световното обществено мнение, представителите на САЩ съчиняват т.н. "Акт за помилване", под предлог заболяване и належаща операция. От Германия Шеленберг заминава за Швейцария, но тамошните власти, изплашени от евентуални протести и реакцията на общественото мнение, го препращат в Италия, където той се лекува в пансион в Лаго Маджоре, наблюдаван от лекари и посещаван от приятели и журналисти. Умира през 1952 г., като съумява да напише мемоари.

За дейността на Четвърто ведомство /Гестапо/ през войната е изписано много и затова не му отделяме специално внимание. Само ще отбележим, че шефът му Хайнрих Мюлер, баварски полицай от кариерата /роден през 1900 г./, изчезва безследно след края й и до днес няма достоверни данни за съдбата му.

Петото ведомство - Криминалната полиция е включена в структурата на РСХА за да се затвори обръча на вътрешната сигурност, а именно борбата с криминалната престъпност. Шеф е обергрупенфюрерът Артур /Чичо/ Небе. Неговите кадри често са ползвани от колегите му Мюлер и Шеленберг. Небе е полицай от кариерата, служил още при Ваймарската република. Имал е досиета за много активисти на Партията и SS. Атентатът срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. е използван от противниците му за да се разправят с него. Арестуван е и по късно разстрелян. На поста му го сменя Панцингер, а най-добрите кадри са привлечени в Гестапо.
Останалите ведомства - Първо, Второ и Седмо имат организацинно-методически, стопански и организационни функции, съответно и значение от предимно бюрократично естество, поради и което тяхната дейност не се разглежда в настоящата статия.