Книгата, която предлагам на вашето внимание, е посветена на проблемите, свързани с Втората световна война. По-точно това е изследване на предпоставките, довели до избухването на най-голямата в историята на човешката цивилизация война. Отдавна се занимавам с този проблем. Известно ми е, че по темата е написано безкрайно много, както на Запад, така и на Изток, а и зад Океана. Направени са много и различни по характер интерпретации на съществуващия фактологичен материал. Обаче не може да се отрече, че множество въпроси по дадената проблематика, въпреки цялото налично многообразие на трактовки, си остават без отговори. Мисля, че на мен ми се отдаде да намеря, ако не най-правилните, то поне много интересни и интригуващи отговори на множеството загадки, свързани с тази война, като я разглеждам под друг, съвършено непознат до сега ъгъл. В основата на този подход се поставя преразглеждането на формите на традиционно мислене при третирането на войната въобще като философска категория.

Първоначалната идея на книгата имаше ограничен обхват, свързан с все още ненамерилите достойно решение въпроси от типа: защо все пак и въпреки всичко /особено след направените разкрития във връзка с операция “Буря”/ Сталин допуска германските войски до Питер, Москва и Кавказ, както и до бреговете на Волга. А Адолф Хитлер, сам не вярвайки на това, за малко не успява!?!

Няма да се спирам върху несъстоятелността на господстващите и понастоящем трактовки /стари и нови/ по дадената проблематика. Това подробно е направено в самата книга “Воля за война”. Но не може да се отрече, че окупацията на такива огромни пространства от германците се явява своеобразна, не само военна, но и преди всичко политическа аномалия. Особено това си проличава във връзка с станалите популярни в последно време разкрития, основаващи се на разработките около операция “Буря”, която съветския Генерален щаб разработва в навечерието и в условията на вече започналата световна война.

При опитите ми да намеря достоен отговор на този въпрос се оказа, че старата историографска рамка е прекалено отесняла, и се наложи да бъде преразгледан целият процес свързан с подготовката и провеждането на Втората световна война. Именно да преразгледам, защото старите, а и модерните в последно време трактовки, носят един и същ рецидив – прекалено са подвластни на идеологически и политически щампи с митологичен привкус, чрез които по-скоро се правят опити да бъде прикрит, отколкото разкрит истинският характер на процесите, давели до избухването на тази война. И това в пълна степен се отнася, както за Западната историографска традиция, така и за Източната – от бившата съветско-сталинска до днешната руска.

При такава разстановка не е възможно да се мине без скандални, но смея да твърдя - добре обмислени твърдения, пречупени през призмата на моите лични възгледи за войната като философска категория. Както се казва: Deus ex machina – неочаквани разрешения.

В тази връзка се наложи първоначално да се потърси отговор на въпроса, каква е действителната роля на Англия и Франция при разгръщането на процесите, довели до избухването на войната. Действителната, а не афишираната, измислена, за да спаси честта на мундира на т. нар. “Велики сили”, с която, за съжаление, по моето скромно мнение, все още се задоволяваме. Абсолютно неправилен подход, пораждащ и множеството заблуди. Смея да твърдя и обосновано да илюстрирам, че ролята на тези наистина големи сили точно в този момент е доста незавидна. И стремителният възход на Берлинския диктатор в международен план до голяма степен е обусловен от невъзможността на Запада да му се противопостави ефективно, както и да оказва съществено влияние върху протичащите процеси и явления, довели до най-кървавата война.

Подложен е на анализ в нов нетрадиционен аспект външнополитическият и свързаният с него военен курс, който провежда нацистката държава. Очертава се един съвършено нов политически подход, при който широките политически периметри изглеждат съвсем обосновани и са в тясна взаимовръзка с общата идея, на която Хитлер подчинява своето политическо движение в международен план. Цел, която немският фюрер с типична скрупульозност и арогантност, характерна за обоснованата и изповядвана от него националсоциалистическа идея, преследва до последните си дни.

Особено място, разбира се, е отделено на ролята, която изиграва Й. В. Сталин в процесите довели до войната. Убеден съм, че тази роля съвсем не е маловажна и е голяма грешка всеки опит тя да бъде стеснявана в рамките на глупостта и необразоваността – натрапван в последно време подход, че видите ли управляващата съветска класа начело със своя вожд е съставена главно от малоумници. Вярно, доста удобен, но в същността си абсолютно несъстоятелен подход. Това, че Сталин не е бил глупак, както не са били глупаци и хората от неговото обкръжение е ясно, макар че тези от подобен род се пробутват в доста усилено в последно време – И. Бунич например. Тук влияние неминуемо оказва традиционното безсилие да се намери смислен отговор на сътворяваното в първите години на т. нар. Велика отечествена война на т. нар. съветски народи. В частност е разгледана и операция “Буря”, която се явява мощен лост в ръцете на Сталин да оказва подобаващо за международния му ранг, а защо не и решаващо, влияние на протичащите в навечерието на войната, а и много преди това, процеси. Мощен, но без никакви реални шансове за ефективно действено приложение, защото този алгоритъм е съставен в унисон със съвършено други цели и задачи и се явява само, макар и най-голямата от познатите политически провокации, поради което има и носи чисто дезинформационен характер.

Като цяло обаче ролята на Сталин в тези процеси не е докрай изяснена, както и неговите истински цели. Те са доста широкомащабни и с много голям обхват на действие и безкрайно цинични като морална същност, затова и ще им бъде отделено специално внимание в самостоятелно изследване, което в крайна сметка ще завърши с отговор на повдигнатия по-горе въпрос за първоначалните германски успехи на Изток. Тази книга се ограничава само да обърне внимание и да го заостри върху неразбираемостта и своеобразната нелогичност на афишираните сталински стремления в международен план. Процеси, които не е възможно да бъдат обяснени с простичките 'глупост' и 'неграмотност' - качества, които в последно време се предписват на Вожда на народите.

Във втората книга ще бъде разгледана и действителната същност на прословутите сталински репресии, които в действителност далеч надскачат рамките на ординарните наслоения, свързани както с отхвърлена вече теза за параноята на съветския вожд, така и оставащата все още на въоръжение теза за провежданата в чудовищни размери борба за власт, както и укрепването на личната власт на Стопанина, както са го наричали помежду си хората от обкръжението му. Всичко обаче недвусмислено показва, че Сталин си поставя съвършено други, по-висши цели, поради което е трудно всичко това да бъде вместено в отеснелите рамки на традиционното мислене. Какво е естеството на тези по висши цели и доколко техният цинизъм надхвърля традиционното, за сега си остава тайна на автора.

В настоящата книга посветена преди всичко на процесите довели до избухването на Втората световна война, като политически феномен са разгледани и процесите протичали в началния период на войната, до осъществяването на решителния сблъсък на Изток. Отделено е специално внимание на въпроса, защо стълкновението на Изток се явява основно, а на Запад има само подготвително-спомагателен, а в някаква степен и превантивен характер. Във връзка с това, смея да заверя, са разгледани от съвършено нова позиция развитието на военните действия в проведените от Хитлер военни кампании на Запад, в Северна Африка, Средиземноморието и на Балканите. Тези процеси имат за нацистка Германия чисто подготвителен характер преди решаващото стълкновение на Изток със Съветския, Сталински съюз.

Що се отнася до поразителните немски успехи на Запад, мисля, че в книгата, която имам честта да ви представя, те са не само добре надлежно и съвършено по новому проследени, но и аргументирано разкрити, и най-важното става ясно, защо всичко това е било допуснато от “блестящия”, но оказал се в органическа несъстоятелност Запад, начело с европейските флагмани, гордостта на човешката цивилизация - Великата Британия и достолепната Франция.

На критичен анализ са подложени не само старите, политически и идеологически обременени историографски концепции характерни за предидущите етапи, но и най-модерните, които също страдат от неспособността да обясняват прости, ала с фундаментално значение въпроси свързани с т. нар. “Странна война”, разгрома на Франция – европейския политико-военен колос, който буквално почти без съпротива се предава в рамките на няколко седмици на милостта на победоносния по това време Хитлеристки райх. Обстойно е разгледана неспособността на Великобритания ефективно да се противопостави на Хитлер не само политически при самата подготовка на войната, но и после в хода на самата война в Северна Африка и като цяло в жизнено важния за Британската империя Средиземноморски регион. От недееспособността на британците произтичат и чисто партизанските по характер действия на прехваления военно-морски флот на Негово Величество краля на Англия.

Особено място е отделено на митологията съчинена около Втората световна война, с която буквално е пренатоварена както Западната, а в частност и задокеанската, така и Източната историография. Отбелязано е и раждането на нови митове при третирането на тази война.

При разглеждането на политическите комбинации, които плете немският фюрер, и ролята на Оста Рим-Берлин-Токио са анализирани въпросите по разпределението на ангажиментите между съюзниците по този пакт. В частност е разгледан въпросът, с каква цел Японската държава в края на 1941 г. се устремява доста изненадващо, въпреки очакванията, на юг в Пасифика, а не в тил на Съветския съюз. Разкрита е истинската роля, която е отредена на Япония в политическите комбинации на немския фюрер, а от там и естеството на задачите, които има да решава Страната на изгряващото слънце.

Отчасти е показана действителната, а не пропагандираната, роля на САЩ в тези процеси. Отчасти, защото само са маркирани проблемите, които влизат в противоречие с банално проповядваните истини. По-дълбоко и обстоятелствено разкриване на същността на процесите може да бъде предмет на съвършено самостоятелно изследване.

Основното достойнство на “Воля за война” не е фактологично-пикантерийната й страна, макар че не може да се мине и без това. Книгата е насочена преди всичко към разглеждане на процесите, довели до определени събития, каквато всъщност е спецификата на историята като наука. Например, потърсен е отговор на една загадката, която и до сега поразява съзнанието на историци и любители на проблематиката – защо Хитлер “най-неочаквано” спира своите войски пред Дюнкерк по време на Френската си кампания през 1940 г. Или значението на Критската операция на Вермахта, както и като цяло немската кампания на Балканите. Действителната, а не приеманата за действителна, същност на немските военни операции в Северна Африка под командването на Ервин Ромел, като се има предвид, че Хитлер няма изразени апетити в региона, нито гори от желание да бъде верен и готов на саможертви съюзник. Един акцент за размисъл. През пролетта на 1941 г. Хитлер е можел да отдели много повече от трите анемични свои дивизии, обединени в гръмко звучащия “Корпус Африка” - сили, с които да смаже рехавите британски сили прикриващи Египет и да сложи ръка върху Суец, без това да се отрази чак толкова пагубно върху подготовката му за Източния поход, който започва едва през лятото. Защо ли? Едва ли, защото очаква толкова бясна съпротива от страна на британците. Развитието на военните действия в региона през същата пролет, а и по-нататък не говорят в полза на прехваления британски стоицизъм. В книгата е демонстриран един нетрадиционен подход, с който обаче става възможно изясняването на редица въпроси, които до този момент минават с обидния за съвременната наука гриф “непонятно”.

В книгата, която по характер е с философско-исторически естество, на критичен анализ се подлагат нашумели теории свързани с дадената проблематика, както и техните автори, стоящи зад определени тези. Що се отнася до историческите събития и историческите личности свързани с тях, се прилага способа на разкриване същността на процесите и техните движещи сили, както от обективно, така преди всичко от субективно естество. А на читателя е оставена отговорността да направлява своите мисли при възприемането на процесите в позитивен или негативен план, каквото впрочем е другото естество на историята. Идеята е в никакъв случай да не се внушават готови възприятия, каквото се опитват да сторват идеолозите чрез историята.

Книгата се състои от две части. Първата обхваща периода от 1939 г. до 1940 г., разбира се, като са развити такива въпроси, свързани с подготовката на войната от предшестващите етапи, засягащи не само чисто военната подготовка – милитаризацията на основните противостоящи си фактори, но и преди всичко политическата подготовка на тази война, като например Аншлуса на Австрия, Мюнхенското съглашение, реакцията и реалните възможности на различните европейски държави да оказват влияние върху протичащите процеси в този период. Тази част се състои от 13 глави – 176 страници.

Втората част, която се състои от 7 глави – 142 страници, разглежда проблемите свързани с непосредственото осъществяване на основния сблъсък на Изток. Хронологически е ориентирана: втората половина на 1940 г. и преди всичко първата половина на 1941 г. Тук основните действащи лица са Йосиф В. Сталин и Адолф Хитлер.