През 1927 г. в Бреслау е основано Дружество за космически пътувания. Във военна изпитателна база близо до Берлин, наречена "Летище за ракети" ("Raketenflugplatz"), започва изпробването на различни ракети, задвижвани с течно гориво. Експериментите са с различен успех и в тях са вложени минимални средства.

"Kegeldüse" през юли 1930 г. успява да излети, задвижена от бензин и течен кислород.

През 1931 и 1932 г. са изпробвани Hückel-Winkel HW-1 и HW-2. Като при тях се използва течен кислородо и метан и за пръв път електрическа запалителна система.

През 1931 г. са изпробвани различни ракети от серията Rückstoß (букв. - откат), които се състоят от една или две части и ползват бензин и течен кислород. За охлаждане се използва вода, а за призимяване и връщане - парашут. При някои от опитите се достига височина на полета от 1600 м. През 1932 г. Дружеството влиза в контакт с офицери от армията и започва експерименти на военната експериментална база в Кумерсдорф. Поради наложените ограничения от Версайския договор немската армия следи с огромен интерес развитието на подобни проекти. Военните веднага съзират възможността да използват ракетите за далекобойна артилерия.

През 1932 г. Военната оръжейна служба създава специален отдел за ракетни проучвания в Кумерсдорф. През 1934 г. дейността на Дружеството за космически пътувания е прекратена и някои от членовете му, сред които са Вернер фон Браун и Клаус Ридел започват работа като цивилни инженери към Военната оръжейна служба под командването на капитан Валтер Дорнбергер.

Първата ракета изготвена от новия тим, наречена А-1 (Aggregat 1) отказва при старта поради зле замислен двигател, чиито течен кислород и алкохол се възпламеняват. Като стабилизатор за ракетата действа перка закрепена на самия й връх.

А-2 излита успешно през декември 1934 г. и достига височина от 2400 м., задвижвана от алкохол и кислород.

При модел А-3 са направени решаващи иновации, които позволяват ракетата да бъде стабилизирана и при по-ниски скорости. През 1937 г. на остров Оие, до Грайфсвалд, са направени няколко опита, които разкриват някои недостатъци.

През април 1937 г. изследователската група се мести от Кумерсдорф в Пенемюнде на балтийското крайбрежие.

А-5 е конструирана като пробно оръжие, за да утъпче пътя за очаквания с голямо внимание проект А-4. Системата й за направление е опростена и с нея са направени множесто експерименти включително опити в аеродинамичната тръба на Военната оръжейна служба (под ръководството на фон Браун и д-р Рудолф Херман от техническия университет в Ахен), изстрелване от самолет He 111 E и други 30 реални старта със спускане обратно с парашут на остров Оие. Цялата тестова програма представлява голям успех, защото са достигнати височини на полета от порядъка на 10000 м.

За горивната камера на далекобойната ракета А-4 е нужна специална дюза, която е изготвена след година и половина. Върху самата горивна камера се работи от 1936 г. под ръководството на д-р Валтер Тил, като за преодоляването на някои затруднения в изготвянето й му помага инженер Пьолман. Горивната камера е успешно конструирана в началото на 1939 г. Но има и други затруднения, които са отстранени до началото на 1942 г. Първият опит за изстрелване на А-4 е на 13 юни 1942 г. в Пенемюнде и е неуспешен. Ракетата експлоадира на разстояние 1,3 км. И вторият старт на 16 август 1942 г. е неуспешен. Успешен опит е регистриран едва на 3 октомври 1942 г. Ракетата е изстреляна на разстояние 190 км и се отклонява само на 4 км от целта.

С помощта на създаването на ракетата A-4 се осъществява и друг проект, но този път "цивилен". Д-р Ерих Регенер по онова време е известен физик експериментатор, който се занимава с изследвания на стратосферата. Когато фон Браун го кани в Пенемюнде Регенер е силно заинтригуван, защото до този момент е провеждал експериментите си с помощта на балони, а те не могат да му осигурят достигане на нужната му височина за провеждане на опити. С ракетата на А-4 на фон Браун височини от порядъка на 45 до 90 км са постижими. През 1942 г. Регенер подписва договор за работа и започва научна дейност в Пенемюнде. По време на опитите разработената т.нар. "Бъчва на Регнер" (аеродинамично, бъчвоподобно тяло, в което са събрани всички измервателни уреди) функционира. Но до практически тестове не се стига, защото през 1945 г. учените са евакуирани. Опитите с "Бъчават на Регнер" са подновени след войната в САЩ.

До 9 юли 1943 г. са направени 31 тестови пуска на А-4 и тогава мострата е пусната за серийно производство в подземни фабрики (Дора и Нордхаузен в Харц). До започването на масовото изстрелване на ракетите през септември 1944 г. са произведени 12000 ракети А-4. Всяка от тях струва 38000 райхсмарки. Направени са 100 пробни изстрели като 20% от тях са неуспешни. На 8 септември 1944 г. започва военното приложение на новото оръжие, продължило до 27 март 1945 г. Изстреляни са общо 5500 ракети. Очертанията на Лондон достигат само 2000 и около 1600 Антверпен. Обсегът, който в началото е 320 км, успешно е повишен на 380 км.

По идея на Дорнбергер са създадени 45 мобилни единици, разпределени в две отделни атакауващи групи. Една северна група срещу Англия и една южна група за Франция и Белгия. Тези мобилни единици са напълно самостоятелни и се състоят от 35 специални превозни средства от различен тип ("Meilenwagen", мобилно съоръжение за производство на течен кислородо, верижни превозни средства за транспортиране на горивата и различни бронирани командни машини (SdKfz 7/3 и SdKfz 251), които да са възможно най-близо до изстрелванетона ракетата).

Те се придвижват нощно време и денем изстрелват ракетите от гористи местности, защитени от вятъра и скрити от веонновъздушните сили на Съюзниците. В началото няколко ракети са пуснати от покрайнините на град Хага.

Между 6 септември 1944 г. и 27 март 1945 г. са изстреляни 1341 ракети към Amberes, 65 към Брюксел, 98 към Лиеж, 15 към Париж, 11 към моста на Ремаген и 1120 към Англия. Първата ракета поразила цел в Англия е изстреляна на 8 септември 1944 г. и пада на Haveley Road в лондонското предградие Чизуик. Атаката над Лондон и югоизточна Англия не са коментирани от нито една от двете страни до 8 ноември 1944 г., когато германският министър на пропагандата Й. Гьобелс заявява, че ново "Оръжие чудо" (Wunderwaffe) е влязло в употреба срещу Англия. Последните две ракети изстреляни срещу Лондон падат в Степний и (загиват 134 души) Орпингтън. Разходите по V-2 надхвърлят многократно тези за V-1, но причиняват почти същите загуби на противника. Така и не е постигнат обрат във войната.

Работи се и по вариант за изстрелване на А-4 от подводници. С подводница 1063 е теглен подводен контейнер, който създава малко проблеми. Това събитие открива големи възможности. Идеята е подводница да изтегли контейнер с А-4 в близост до Северна Америка и от океана да я изстреля по цел в САЩ. Предвижда се подводницата да е от тип XXI. Всички тези идеи са обсъдени още на 9 декември 1944 г. До края на март 1945 г. е планирано да завършат предварителните проучвания. През февруари 1945 г. обаче Пенемюнде е евакуиран. И проектът е изоставен.

Видео:

V-2 експлоадира
Изстрелване на V-2

Други Vergeltungswaffen:

V-1
V-3