В края на 1933 и началото на 1934 г. Хитлер и ръководството на HJ създават т.нар. Unsterbliche Gefolgschaft der Hitlerjugend (Безсмъртни последователи на HJ). Това е специален орган за почитане паметта на членовете на младежката организация, умрели или убити, защитавайки каузата на националсоциализма. Един от най-известните HJ-мъченици е Херберт Норкус.

Униформените младежи и кафевите ризи от SA са основната сила на Хитлер в борбата за надмощие в уличните кампании и в маршовата пропаганда. Непосредствено преди идването на власт на нацистите, редовно се стига до улични боеве между младите комунисти и представителите на HJ. Битките с юмруци и палки обаче постепенно прерaстват в кървави сражения с огнестрелни оръжия. Между 1931 и 1933 г. 23 момчета нацисти стават жертва на подобни свади.

Рано сутринта в неделя на 24 януари 1932 г. Херберт Норкус излиза с местната група на HJ, за да разпространи позиви за предстояща антикомунистическа сбирка. Момчетата са нападнати от отряд комунисти и се пръсват, а Норкус получава две огнестрелни рани. Той успява да изтича до къща наблизо и моли за помощ, но собственикът затваря вратата под носа му. Норкус получава още пет рани и оставя отпечатък от окървавената си ръка върху стената на къщата, по която не успява да се покатери. Понеже по това врме той е най-младият загинал член на HJ се превръща в отлична пропаганда за партията и младежкото движение. За HJ Херберт Норкус е това, което през годините е Хорст Весел за NSDAP. Инцидентът заема централно място в създаденият по-късно дългометражен пропаганден филм "Hitler Junge Quex", в който ролите играят истински членове на HJ от Берлин.