Михаел Витман

Michael Wittmann
(1914-1944)

Най-известният танков командир през Втората световна война. SS-Hauptsturmführer, носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст.

Превод: Erich von Manstein

Източния фронт 1941-42

Oперация “Барбароса”, германското нахлуване в СССР, започнало на 22 юни 1941 г. е един от най-важните моменти в съвременната европейска история; на изпитание се подлагат не само съвременните идеи на военното дело, но и съдбите на германския и съветския народи се вплитат по един ужасяващ начин. Войната на Изток е най-близката до модерната цивилизация, изключителен пример за първичната борба за съществуване, до пълно унищожение на противника и германският Вермахт и Waffen-SS части са типични представители на германската представа за западна цивилизация, за модерен кръстоносен поход срещу "зловещите" болшевишки орди. Конфликтът, който трае четири години произвежда особен тип герой, примери могат да бъдат изведени и от двете страни. Един от тези герои е Михаел Витман.

Историята за "Точка 65.5"

Три германски армейски групи са подготвени за инвазията: първо - Група Армии "Север", която води удара към Ленинград, втората - Група Армии "Център", която има за задача превземането на Москва докато третата - Група Армии "Юг", към която е прикрепена и LSSAH поема задачата да подсигури кавказките нефтени находища. Но скоро става ясно, че Хитлер и OKW са подценили фатално силата и организацията на Червената армия, ранните успехи са повече от окуражаващи, от началото на юли германските дивизии се носят през степите на Украйна, прегазвайки всичко, което им се изпречи на пътя. В тези първоначални успехи роля играе и StuG III, командван от Михаел Витман.

Щурмово оръдие Sturmgeschütz III или StuG IIІ като това, което командва Михаел Витман по време на първия период от участието си на Източния фронт.
(Отбележете фиксирания купол)

На 12 юли на StuG III, командван от Витман е наредено да заеме удобна позиция на хълм, обозначен като Точка 65.5. След достигането на задачата - и пропадане в ров, SS-Rottenführer Клинк, мерачът на Витман, забелязва приближаващи се вражески танкове. След като се придвижва до позиция, осигуряваща допълнително предимство във видимостта, са забелязани 18 T-34/76 - една група от 12 и друга от 6. След като заповядва на водача Колденхоф да придвижи StuG-а на лявата страна на хълма, Витман подготвя екипажа си за яростна атака и оръдието е готово да посрещне руските танкове лице в лице. След ново преместване, за да се спечели видимост над хълма, първият от T-34/76 е унищожен с бронебоен снаряд от 75mm KwK оръдие. Тъй като StuG III няма въртящ се купол, цялата отговорност пада върху водача Колденхоф, който със съвършени умения постоянно върти StuG-а на различни посоки, заемайки удобни позиции, които да позволяват на Клинк да вземе на прицел втория T-34/76, който скоро избухва в пламъци. Само след секунди зареждачът Петерсен слага нов снаряд в задната част на горещото оръдие. След като се измъква от друг T-34/76 (руският стрелец е с много лош прицел!), Витман успява да достигне края на малка горичка за да планира следващите си ходове. След бързо разузнаване пеша, Витман забелязва трети вражески танк. Приемайки, че не е забелязан, Витман е разлюлян когато близо до него прозвучава страшен удар. След като изтупва прахта си, вижда разрушеният T-34 / 76 - куполът му е напълно взривен и сега стърчи над земята като знаме. Правилното наблюдение на Клинк, инициативата и уменията му на стрелец са основният фактор тук: докато двете машини стрелят едновременно, стрелецът на Витман трябва достатъчно внимателно да открие, прецени и удари целта. Връщайки се на купола си, Витман е първият, който похвалва своя сръчен стрелец.

Последва изненадващ почти точен изстрел, след два неуспешни, от движещ се Т-34 / 76, Витман забелязва новата съветска машина. Изстисквайки цялата мощ от двигателя "Майбах", Колденхоф мaневрира с майсторство, за да позволи на Клинк да унищожи връжеския танк. За секунди четвъртата руска машина е унищожена. След след лъжлива маневра през вода, извършена майсторски от водача Колденхоф, Витман продължава напред, за да установи местонахождението на три руски машини, които той забелязва по-рано. След като изследва областта, вижда три Т-34 / 76, стоящи с работещи двигатели на върха на хълм. След това Колденхоф бързо премества Stug-а III и на 500 метра от последния съветски танк Kлинк бързо реагира на командата на Витман, като изстрелва бронебоен снаряд 75 мм, завършил пътя към руските машини с гръмотевичен трясък. Останалитe T-34/76 бързо насочват оръдията си към машината на Витман, а Колденхоф яростно мести Stug-а на позиция. Следващият снаряд на Клинк минава близо до вражеския танк. Пълначът Петерсен работи бясно и Клинк най-сетне успява - с точен снаряд той изважда от сторой купола на противниковата машина. Докато всичко това се случва, третият Т-34/76 решава да се оттегли в безопасност. Тяхната работа изглежда приключена, Витман и екипажът му започват да се оттеглят само че изведнъж забелязват как купола на втория Т-34/76 се "връща" обратно към живота! Петерсен зарежда нов снаряд и изстрелът обвива руската машина в пламъци, а екипажът му отчаяно се опитва да езбегне от огнения ад. На този ден в добавка към огромната смелост, показана от Витман и екипажът му в унищожението на шест съветски машини, смелият SS-Unterscharführer показва своята човечност, която иначе липсва в този ужасен конфликт. Виждайки трима от руснаците, които изпитват силни болки, той поръчва на своя екипаж да загаси пламъците.

На вечерта на 12 юли 1941 г. Unterscharführer Витман получава първата си от многото декорации - Железен кръст ІІ степен лично от Зеп Дитрих! Когато бива попитан от Дитрих дали има специално желание Витман поисква трима ранени руснаци да получат възможно най-добри медицински грижи. Току що награденият StuG III командир е много добре приет от своя екипаж - така се появява един истински войник!

Ранен в Уман, победител в Ногай, в задънена улица в Крим

През следващия месец успехите на германската армия и на LSSAH продължават въпреки ставащата все по-неочаквано твърда съпротива на Червената армия, която въпреки големия брой жертви изглежда става все по-заплашителна. Засега обаче всеки във високите етажи на германското командване е оптимист. Когато украинската столица Киев е на път да падне Хитлер отклонява армията си в щурм към град Уман. Тази задача е постигната след като Вермахтът надделява над отчаяната съветска съпротива и основна роля в това изиграва LSSAH, която получава похвала от корпусния командира на Вермахта генерал Кемпф, който благодари на LSSAH за тяхната несравнима решителност в пълната победа над врага. По време на боевете около Уман Михаел Витман е ранен за първи път, понасяйки разкъсвания по главата и лицето. Въпреки че раните не са сериозни, след малко повече от месец той е награден с Черна значка за раняване. На следващия ден - 21 август, първите настъпващи части достигат до река Днепър, следвани от LSSAH по време на първата седмица на септември. След като изиграва значителна роля в щурма през степите на Ногай, след форсирането на Днепър, Витман е награден с Железен кръст І степен на 8 септември. Изглежда, че нищо не може да спре германските армии по пътя им към Крим. Малко по-късно през септември Витман и екипажът му се измъкват с късмет от една случка, която за малко да завърши фатално. Придвижвайки се заедно с частта на Курт "Panzer" Майер към Isthmus на Перекоп, те се приближават до стадо овце, които се разхождат на полето. Преди някой да успее да продума, едно от животните активира мина и като резултат цялото стадо се стряска и следва масова касапница. Ако не са били овцете, Витман и колегите му щели да се насочат точно към минното поле. След като последната експлозия пронизва въздуха, руснаците започват мощна контраатака. Частите на LSSAH бързо се оттеглят от Перекоп и започват прегрупиране за следваща нощна атака над кримският град Мелитопол. По време на този престой руснаците започват тежка контраатака.

Още веднъж екипажът на Витман показва уменията си в трудни условия: неочаквано изправен пред T34/76, който се появява изненадващо като призрак от мрака, шофьорът Колденхоф бързо заема атакуваща позиция, а стрелецът Клинк свършва останалото, унищожавайки вражеската машина с точен изстрел, който възпламенява бордовите резервоари. След като навлиза в горичка в тъмнината Витман се озовава пред две противотанкови оръдия и се "нахвърля" върху тях, разпръсквайки уплашените им разчети. След като се свързва с машината, в която се намира на Курт Майер, Витман и неговият StuG III - кръстен "Bussard" (Мишелов) - се впускат напред бясно като демони, незасегнати от неприятелския огън. Битката започва да става все по-яростна и бавно руснаците биват отбити, като по този начин е извършен нов опит да бъде подсигурен районът около Перекоп. На 8 октомври Витман е ранен по време на ожесточено сражение, получавайки наранявания в дясното бедро и отново по главата и лицето, които го оставят под лекарско наблюдение за 2 дни. На 2 ноември той е повишен в SS-Oberscharführer и е препоръчан за офицерско обучение.

Михаел Витман (отпред вляво) след награждаването си с Железен Кръст ІІ степен,
след като той и ниговия StuG III екипаж унищожават 18 съветски Т34/76.
Витман стои пред своя StuG III, който получава прякора “Мишеловът”

Зимата на 1941/42 г. среща Вермахта и SS със "скритото" оръжие на руснаците - времето. Докато през месеците на късната есен вали обилно и се създават големи "езера" от гъста лепкава кал, през месеците след това следва бързо падане на температурите и заплаха от снежни затрупвания и ледени вихрушки. Като директен резултат от свръх самоувереността на Хитлер и главните му генерали главните им задачи остават неизпълнени. Много германски войници, неподходящо екипирани да се справят с тежките условия, получават сериозни измръзвания, които водят до гангрена и често пъти до смърт. Витман и екипажът му - като резултат от "привилегированата" им позиция в техния StuG III, са в голяма степен защитени от студа, но пък са изправни пред други опасности, като докосването до замръзналата метална повърхност на техния танк. Освен това същестувва съвсем очевиден проблем с наглеждането на двигателите, които се нуждаят от повече от обикновената поддръжка. При тези условия вечно настъпващате победоносни германски сили скоро започват да тръпнат пред опасността от застой. Въпреки това силите на LSSAH успяват да превземат градове като Сталино и Таганрог, през калния октомври, и Ростов - на 20 ноември.

Ден след падането на Ростов, Витман получава още една награда, този път "Сребърна бойна танкистка значка" (Panzer-Kampfabzeichen), за участието си в 25 танкови сражения. Витман и колегите му не се боят от руската зима и някак успяват да се справят със ситуацията, която ги принуждава да се бият с врага в лютия студ и постоянната заплаха от повреди в техниката. Тази ситуация не се променя до май следващата година когато започва пролетното топене на снега. Михаел Витман почти не участва в сражения с врага докато трае прегрупирането на частта му през следващия месец, освен това е насрочен офицерският му учебен курс и скоро поема "обратно към Райха".

 
 
Ранна кариера
Източния фронт 1942-43
Източния фронт 1943-44
Нормандия 1944
VIllers-Bocage
Ла Камб
Кратки данни