Гюнтер Рал е третият по успехи летец-изтребител с 275 признати победи. Както Баркхорн и Хартман, той е тясно свързан с JG 52. Роден е на 10 март 1918 г. в Гагенау, Баден. През 1936 г. завършва средното си образование и постъпва като офицерски кандидат в 13-ти пехотен полк. След приключване на военното си обучение в Дрезден през 1938 г., той се прехвърля в Луфтвафе. През 1939 г. постъпва в 8./JG 52. Ст. л-т Рал постига първата си победа във Френската кампания, а през юли 1940 г. става щафелкапитен. След 36-та си победа, на 28 ноември 1941 г., е толкова тежко ранен, че в продължение на 6 месеца е прикован към легло и почти неподвижен. През август 1942 г. Рал се завръща в 8/JG 52 и на 3 септември по случай 65-тата си въздушна победа получава Рицарския кръст. На 26 октомври за 100-та си победа е удостоен с Дъбовите листа към Рицарския кръст.

През април 1943 г. Рал е произведен в капитан и приема командуването на III/JG 52. Мечовете към Рицарския Кръст получава на 12 септември 1943 г., след като трети подред в Луфтвафе печели 200 победи. През октомври пък е вторият изтребител в германските ВВС достигнал прага 250 победи (на 28 ноември 1943 г.). Кариерата на Рал не се различава от тази на много от асовете. През пролетта на 1944 г. той е пренасочен на Запад, за да участва във въздушната отбрана на Райха против съюзническите бомбардировачи. До март 1945 г. той е групенкомандьор на II/JG 11, а след произвеждането му в чин майор е назначен за комодор на JG 300. В течение на 621-те си бойни полета Рал е свалян осем пъти, вкл.7 пъти се приземява по корем и един път се спасява с парашут.

Лети на Bf 109E, F-4, G-2, G-5, G-6 и Fw 190D. От германските изтребители оценява най-високо Bf 109 заради въоръжението разположено в носа на машината. Има възможност да лети и изпитва също и съюзнически самолети – P-47, P-51, P-38, но най-висока оценка дава на Spitfire. От противниковите летци поставя на първо място пилотите-изтребители на RAF.