Вилхелм Лойшнер е роден на 15 юни 1888 г. в Байройт. Син е на майстора печкар Вилхелм Лойшнер и съпругата му Мари Делер. Расте в бедняшка сред.

По професия е дървосекач. През 1909 г. в Дармщат става окръжен ръководител на централното сдружение на скулпторите. През зимния семестър следва в академията по изобразителни изкуства в Нюрнберг. През 1910 г. след като завършва обучението си започва да работи като скулптор, ползващ дървен материал, към дармщатска фабрика за мебели. Става член на Социалдемократическат немска партия. През 1911 г. се оженва за Елизабет Бац. Между 1916-1918 участва в Първата световна война. В началото на 1919 години се включва в работническото движение като безкомпромисен противник на нацистката и комунистическата идеология. Става председател на обединените дармщатски профсъюзи. От 1924 г. е член на Хесенския ландтаг от социалдемократическата партия, от 1928 е министър на вътрешните работи на Хесен (най-неподкупният от местната администрация). През 1931 г. Лойшнер прави обществено достояние т. нар. “Боксхаймерски документи”, в които депутатът на хесенския ландтаг и член на нацистката партия е записал плановете за създаване на нацистка държава, веднага след евентуалния провал на комунистите да извършат преварта в Германия. От 1933 г. е заместник на председателя на Общогерманското обединение на профсъюзите. На 2 юни, след идването на власт на нацистите, Лойшнер е арестуван за четири дни и малтретиран.

За отказ да отстоява интересите на дошлата на власт NSDAP на Международната работническа конференция (юни 1933) е арестуван от щурмоваци на SA . Периодът юни 1933 – юни 1934 прекарва в концлагерите Бьоргермор и Лихтенбург. След освобождаването си през 1934 г. поема предприятие за производство на бирени капачки. Здравословното му състояние е сериозно влошено след годината затвор. Лойшнер влиза в контакт с представители на социалдемократите, комунистите и християнските профсъюзни лидери, за да организира съпротива срещу нацистите. Създадената от него група поддържа връзка с кръговете на Съпротивата в цяла Германия и в частност с Л. Бек и К. Гьорделер. Да влезе в контакт с последните му помага фактът, че фирмата му получава важни за войната патенти за обработката на алуминий. Кандидатурата на Лайшнер дори се разглежда като вариант за временен глава на държавата, райхсканцлер или вице-канцлер в бъдеще, в постнацисткото германско правителство. След провала на Юлския заговор 1944 г. е арестуван от гестапо на 16 август. От Народната съдебна палата е осъден на смърт. Обесен е на 29 септември.