Първият награден с Рицарски кръст танков ас на "Тигър" и командир на "Тигър" І от 1-ва SS танкова дивизия "Adolf Hitler".

Франц Щаудегер е роден е на 12 февруари 1923 г. в Унтерлойбах, до Блайбург в Каринтия (Австрия). Баща му е кръчмар и има общо трима сина. Франц завършва училището в Клагенфурт през 1940 г. и постъпва като доброволец във Waffen-SS на 17-годишна възраст. Приет е в тренировъчен батальон за резерви на Leibstandarte SS "Adolf Hitler".

По време на първите сражения в състава на 1-ва рота от Leibstandarte, Щаудегер е ранен и получава първото си отличие - Черна значка за раняване. През март 1942 г. е повишен в SS-Sturmmann. След възстановяването от раните е изпратен на обучение за танкист и постъпва в ротата, въоръжена с Тигри от LSSAH в края на 1942 г. След завършване на обучението се връща в LSSAH и става командир на Panzer III от взвода на Михаел Витман.

След като е повишен в SS-Unterscharführer на 20 януари 1943 г., Щаудегер води първите си сражения като командир на танк в битката за Харков. След повторното превземане на града му е поверено командването на танк Тигър І от взвода на SS-Untersturmführer Хелмут Вендорф и впоследствие е награден с Железен кръст ІІ степен (20 март 1943 г.) както и със Сребърна бойна танкова значка (1 април 1943 г.). На 5 юли 1943 г., в деня на започване на Операция "Цитадела" Щаудегер унищожава два съветски танка в близка битка и получава Железен кръст І степен. Ето какво се случва три дни по-късно, в разгара на операция "Цитадела":

8 юли: SS-Unterscharfuеhrer Франц Щаудегер от 2-ри взвод на SS-Untersturführer Х. Вендорф няма възможност да вземе участие в атаката на своята рота, защото Тигърът му (№ 1325) има технически проблем, и остава в Тетеревино. Няколко часа по-късно Щаудегер получава информация, че група от около 50-60 танка T-34 се приближава бързо от северозапад. Без да се колебае нито секунда, той прави всичко възможно за да поправи "Тигъра" и за съвсем кратко време успява да го върне в пълна изправност. Насочва машината с екипажа си (SS щурман Херберт Щелмахер (водач), SS панцершутце Герхард Валтерсдорф (радист), SS панцершутце Хайнц Бухнер (мерач) и SS панцершутце Валтер Хенке (зареждач) )към посоката, от която е докладвано, че се приближават вражеските танкове. Отминаващи гренадири казват на Щаудегер, че пет съветски танка вече са успели да пробият немските позиции. След известно време екипажът на "Тигъра" забелязва два от танковете, унищожени от немската пехота. Останалите три Щаудегер унищожава сам за кратко време. Но внезапно още две съветски машини Т-34 се появяват на железопътния насип. Унищожени са с две точни попадения на "Тигъра". След това Щаудегер командва танка си да премине през позициите на немската пехота и да се отправи в незаетата от никой територия. Подобна самостоятелна акция е изключително рискована и почти обречена на неуспех. Противникът е многоброен - очаква се сблъсък с около 50 съветски танка. И действително Щаудегер скоро ги вижда. Пет танка се появяват от горския пояс по дължината на железопътната линия . Щаудегер не губи време и дава нареждане за бой. Бухнер се прицелва в първия танк и стреля по него. Т-34 е фатално поразен. Останалите вражески единици откриват веднага ответен огън, но Тигарът като по чудо оцелява и успява да надделее, унищожавайки останалите 4 машини на врага.

Скоро от горския пояс отново започват да се появяват Т-34 и Щаудегер пак влиза в бой. Най-много физическа работа има зареждачът Ханке, който непрестанно трябва да пълни 88-милиметровото оръдие на "Тигъра". Водачът Щелмахер постоянно променя позицията на танка, за да не могат противниците да се прицелят в него. Жестоката битка приключва след 2 часа. "Тигърът" е унищожил 17 вражески танка, сам получавайки многочислени противникови попадения, които обаче не успяват да го изведат от строй. Съветските бойци разбират, че от това място няма да могат да пробият немската линия и се оттеглят. Но Щаудегер няма намерние да отстъпи зад спасителната позиция на полк Дойчланд и решава да продължи боя. От подветрената страна, скривайки се под облаците дим от горящите Т-34, той приближава унищожените танкове, за да намери в гората нови цели. Отново твърде опасна маневра, която може да вкара "Тигъра" в капан, но Щаудегер поема риска.

Големият "Тигър" бавно се придвижва напред със зареден бронебоен снаряд и Бухнер готов всеки миг да се прицели. Внезапно забеляват противника: танковете Т-34 се прегрупират в горската падина. Двигателят на "Тигъра" изревава, а след това внезапно забавя обороти: първият снаред е изстрелян и поразява целта си. Оръдието на "Тигъра" отново бълва снаряд след снаряд и унищожава още пет Т-34. Когато бронебойните снаряди свършват, "Тигърът" подхваща фугасен огън. Още 4 съветски танка пламват. Противникът е напълно деорганизиран. "Тигърът" сякаш е неуязвим и останалите вражески танкове в паниката откриват безпорядъчна стрелба в стремежа си да избегнат пълно унищожение. Щаудегер прокарва "Тигъра" си право през вражеските редици, внимавайки да не бъде атакуван внезапно. Когато боеприпасите свършват и двигателят започва да работи с прекъсвания, Щаудегер най-сетне решава, че е време да се оттегли.

Смелата акция на 20-годишния Франц Щаудегер предотвратява опасен вражески танков пробив. С унищожаването на 22 съветски танка, той отслабва много неприятелската формация и по този начин променя тактически намеренията на противника. За своята изключителна храброст, вярност и отдаденост на дълга Франц Щаудегер има честта да бъде първият командир на "Тигър", награден с Рицарски кръст.

Информиран за извършеното от един-единствен "Тигър", Адолф Хитлер вика Щаудегер при себе си в главната си щабквартира. Младият танкист разказва на фюрера подробно за битката и опита си, натрупан при сражения от типа "танк срещу танк".

Щаудегер е уважаван от своя екипаж и като цяло е добре приет в ротата, но не се радва на особено голяма популярност и не става звезда като своя колега Михаел Витман. Франц Щаудегер преживява войната и умира във Франкфурт на 16 март 1991 г.