tracking iphone 5s location spy this web page how to track your iphone 5s without a tracking number which phone spy is legit

 

Георг-Петер Едер

Georg-Peter Eder
(1921-1986)

Пилот-изтребител със 78 въздушни победи и 3 унищожени танка, носител на Дъбовите листа към Рицарския кръст.
 
Превод: Тошко "German" Драгиев
 
Георг-Петер Едер е най-близък съратник на Егон Майер в развитието на бойната тактика срещу бомбардировъчните групи включваща челната атака. В периода от 1941 до 1945 г. той е свалян 17 и раняван 12 пъти, а 9 пъти е принуждаван да се спасява с парашут. Въпреки всичките ранявания и травми той винаги успява да се върне обратно в частта си, изпълнен с още по-висок боен дух и енергия за да постигне в крайна сметка 78 победи!

Роден на 8 март 1921 г. в Обердахщетен, област Франкен, още 17-годишен Едер постъпва като фаненюнкер в Луфтвафе. На 1 април 1939 г. той започва полетната си подготовка във военновъздушното у-ще Берлин-Гатов. След приключването й е прехвърлен в 1-ва изтребителна школа Вернойхен, а след това постъпва на служба в I/JG 51 действаща по това време на Ла Манш. Като пилот-изтребител Едер също се развива късно. В Битката за Англия не постига нито една победа. Частта му е прехвърлена на Източния фронт, където взема участие в започването на кампанията срещу Русия. Още през първия ден, 22 юни 1941 г., Едер постига две победи. Едва спечелил 10-тата, на 24 юли е свален и ранен тежко за първи път, така че се налага да лежи в лазарет три месеца.

След оздравяването си Едер постъпва в изтребителната школа в Зербст, където остава докато напълно се възстанови до състояние годно за фронта. През декември 1942 г. е прехвърлен в 7/JG 2, разположена на брега на Ла Манш. През март 1943 г. става щафелкапитен на 12/JG 2. По това време к-н Едер се занимава с челната атака срещу US-бомберите, една тактика, която скоро завоюва признание. През февруари 1944 г. той става щафелкапитен на 6/JG 1. До юни постига 49 въздушни победи. Рицарския Кръст получава на 22 февруари 1944 г. Произведен през септември в майор, Едер поема командуването на II/JG 26. Войната завършва като пилот-изтребител в JG 7, в която на въоръжение са реактивните Ме 262.

Георг-Петер Едер е известен с рицарското си поведение. Често се говори, че той е най-доблестният пилот на Луфтвафе, тъй като никога за 4-годишната си кариера не е убил умишлено вражески летец. Едер се цели обикновено в двигателя или други важни възли на противниковата машина, но не и в кабината на пилота. Нещо повече, той се отказва често и от довършващ изстрел срещу сваления или падащ самолет на врага. Един подобен случай разказва Майк Гладич, поляк, на служба като изтребител в RAF по това време. Той и Едер се срещат след войната за да разменят мисли и спомени като някогашни противници. Двамата установят, че по време на въздушен бой над Лил, Едер подбива тежко машината на Гладич. Вместо да разстреля напълно беззащитния си противник, както навярно щяха да направят повечето летци. Едер се приближава до Гладич и поклащайки крила го поздравява повоенному, след което отлита. Известно време след това двамата отново се срещат във въздушен бой, който Едер отново решава в своя полза. Този път той се мъчи да принуди противника си да се приземи за да бъде пленен. С помощта на красноречиви жестикулации Едер дава да се разбере за намерението си летейки плътно ту до, ту зад "тъндърболта". Гладич обаче, е достатъчно умен за да примами нищо неподозиращия Едер директно в обсега на една зенитна батарея, която веднага открива огън и германецът е принуден да се отклони по най-бързия начин. Така загубва от очи своя "пленник". Гладич с пълна газ офейква обратно в Англия.

От 78-те победи на Едер, 36 са срещу 4-моторни бомбардировача. Освен това той унищожава и три танка "Шермън". Други 18 победи, за които докладва, не са му зачетени. По време на боен полет с Ме 262, Едер тарани един "Лайтнинг", с което дава възможност на един от другарите си да свали "летяща крепост"!

Георг-Петер Едер умира на 11 март 1986 във Висбаден.

 
 
Награди и декорации:
 
Ehrenpokal: 16 юни 1943
Железен кръст ІІ степен
Железен кръст І степен
Златен германски кръст: 31 август 1943
Рицарски кръст: 24 юни 1944
Дъбови листа (663-ти награден): 25 ноември 1944